Седмицата (18–23 май)
Светла Енчева

Седмицата (18–23 май)

Бангаранга, „Тоест разговаряме“ със Зорница Христова, джирота и гироси, „Мрак по пладне“, изложба на Кирил Златков, съдбата на плаваща България, НВО като трагедия в три действия, дресиране на опозицията, сбогом на The Late Show with Stephen Colbert.

Как се дресира опозиция

Как се дресира опозиция

52-рият парламент бавно се пренарежда така, че на властта да ѝ е по-удобно: по-малко парламентарен контрол, по-трудно създаване на временни комисии, министри, които могат да отсъстват колкото поискат. А опозицията ще кротува ли? От Емилия Милчева.

На второ четене: „Мрак по пладне“

На второ четене: „Мрак по пладне“

Литературата има изключителното качество да ни припомня онова, което историята често пъти забравя или банализира. Това прави и политическият, психологически и философски роман на Артур Кьостлер за тоталитаризма, към който Стефан Иванов ни връща „на второ четене".

НВО: Трагедия в 3 действия

НВО: Трагедия в 3 действия

Уж същото, ама не точно. В НВО по математика все пак ще има нов вид задачи и учителите вероятно ще разберат почти едновременно с учениците какво точно ще включва изпитът. Ако това измерва нещо, то е хаосът в системата. От Донка Дойчева-Попова.

Плаваща България и съдбата на „Калиакра“

Плаваща България и съдбата на „Калиакра“

Морето ни отдавна е сведено до туризъм, имоти и порция цаца с гледка. Голяма част от флота ни плава под малтийски флаг, а „Калиакра“ – някогашният символ на плаваща България, е вързана на кея като реквизит. Как една държава престава да бъде морска, преди да изгуби корабите си – от Веселин Златков.

Giro d’etimologia

Giro d’etimologia

Красивото състезание Giro d’Italia, на чието начало станахме домакини в България, е повод Екатерина Петрова да наниже поредната огърлица от думи – от „джиро“ до „чеверме“. Дръжте здраво жироскопа, за да не паднете от коня! Пардон, от колелото!

Кирил Златков между крехкостта на рисунката и овладяната форма

Кирил Златков между крехкостта на рисунката и овладяната форма

Разговор на Стефан Иванов с Кирил Златков по повод новата му изложба, както и за тишината като радикален жест, за човешкото лице като материя, равностойна на музиката, и за крехкостта на линията, от която художникът отказва да бяга.

Успешно се абонирахте за „Тоест“
Влязохте успешно! Добре дошли!
Чудесно! Регистрацията ви е успешна.
Готово! Вашият имейл е обновен.
Вашият линк е изтекъл
Чудесно! Сега проверете пощата си за линк за влизане.