NB!
Седмицата (15–20 юни)
Олеква ли Пеевски; „традиционните ценности“ като държавен регрес; отново за палиативните грижи за деца; Фламинговата революция в Тирана; книга с разкази за оцеляване; сблъсък на исляма с хевиметъла; и една покана да разберем какво е да си млад в България. Всичко това в „Тоест“ тази седмица.
Пеевски олеква. Не съвсем, не съвсем
Пеевски изглежда непоклатим, но под повърхността се виждат първите пукнатини. Отцепления в ДПС, битка за смесените райони и амбициите на Радев очертават възможно пренареждане на политическите мрежи, които години наред крепят едни и същи играчи на власт. Но нека не бързаме... От Емилия Милчева.
Добре дошли в държавния регрес!
Днес езикът на „традиционните ценности“ все по-често измества езика на демокрацията. Как стигнахме дотук и защо отношението към ЛГБТИ+ хората се оказва показателно за по-дълбока промяна в държавата и в обществото? От Светла Енчева.
На второ четене: „Да си мъж“
Дни преди лятното слънцестоене Антония Апостолова ни препоръчва книга с разкази, която на пръв поглед е безсъбитийна и се занимава с липсите, празнините и пукнатините в историите. Вторият поглед и прочит обаче ще ви отведе на неподозирани места. Никол Краус умее това.
„Къде е шейтанът тук?“ Аллах и тежка музика
В сезона на „Хилс ъв рок“ и изобщо на всякакви благини „он дъ рокс“ Атанас Шиников набива спирачка по хлъзгавия терен на исляма и метъла – тези „две субстанции, осъдени на вечна раздяла“. В първата част на статията звучат гласовете на ислямските авторитети; другата седмица е ред на жиците.
Краудфъндинг кампания за следващия филм на „Тоест“
Всяко евро, което дарите в тази кампания, отива директно за заснемането, озвучаването, историята и екипа, който ще я разкаже. Подкрепете следващия ни документален филм „Какво е да си млад в България“!
Големият отсъстващ. Детските палиативни грижи в публичните политики и в публичния дебат
Детските палиативни грижи в България остават почти невидими – и в законите, и в обществения разговор. Политиките свеждат темата до болници и терминални състояния, а медиите рядко говорят за качество на живот, достойнство, радост и игра. Цената я плащат децата и семействата им. От Надежда Цекулова.