NB!
Седмицата (25–30 май)
Колко е важно да можем да (се) разказваме. Какви ги говори премиерът президент? Как да говорим за тежко болните деца? А за книгите? А за риска от глобални катастрофи? И още: възможно ли е да разказваме чрез стихотворения? Йоанна Елми и Белослава Димитрова утвърдително кимат от страниците на броя.
Невидимият премиер
В Европа Румен Радев говори като част от западния свят. В България – като негов скептичен наблюдател. Как една и съща политика може едновременно да разчита на европейските пари и отбрана и да поставя под съмнение основанията за тях? От Емилия Милчева.
Гласовете на Америка – брой 15
Америка празнува 250 години от създаването си сред плакати, спортни екрани и войни. През гласовете на Джефърс, Маккей и Лазарус Йоанна Елми ни припомня, че мракът, гневът и надеждата отдавна живеят заедно в същата тази страна.
Научни новини: Зоонози, астероиди и „Вояджър“
Зоонозите са далечен проблем, докато не се качат на круизен кораб и не се появят в новините до прогнозата за времето. Този месец науката отново напомни колко тънка е границата между локално огнище и глобална тревога. За ебола и хантавирус плюс няколко новини от и за Космоса. От Михаил Ангелов.
Кървав меридиан
Нека го кажем така вдъхновение нямам Трудно мисля за по-натам Спомням си само откъслечни фрази Много грозота насилие и самота около мен...
Антидемократичен чеклист
Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.
Как да говорим за деца с тежки заболявания. Право, етика и човечност
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.