Разполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.
Какво му липсва на нашето здравеопазване? В този епизод на видеоразговорите ви срещаме с Надежда Цекулова – журналистка, правозащитничка и авторка при нас по теми за образованието и здравеопазването, която в последната една година водеше и рубриката „Анатомия на пола: Жена“.
Тя твърди, че обича да слуша музика, когато шофира. Насаме. Но всъщност целият ѝ живот е свързан с музиката по начин, който ѝ позволява да променя чуждия живот. Тази седмица Ина Иванова ни среща с хоровата диригентка Яна Делирадева.
Светла Енчева с паралел между два нашумели случая, в които са намесени деца. В единия ги намесиха от „голяма загриженост“, но без реална нужда, институциите и политиците, а в другия пак институциите и политиците си затварят очите за истинския проблем – насилие над малко дете от учителката му.
Социалистическото наследство на домовете на деца тегне и днес, когато тези институции са вече уж закрити. Евгения Тонева разказва защо дехуманизиращите нагласи, порядки и стигмата продължават да се възпроизвеждат.
На хартия процесът на деинституционализация е успешен – всички домове за деца (с изключение на два) са закрити. На практика обаче не е точно така. В дебютната си статия за „Тоест“ Евгения Тонева анализира кое не е наред с деинституционализацията, но и какви са нейните успехи – въпреки проблемите.
Как и защо в масовия случай децата, попаднали в институции, са от ромски произход? По приблизителни оценки те са между 60 и 70%, въпреки че ромите съставляват малко над 10% от населението. Надежда Цекулова разказва за проблема.