Журналистка на свободна практика и експерт по комуникации. В „Тоест“ пише за образование и здравеопазване и води рубриката „Анатомия на пола: Жена“. Автор е и в съвместната ни рубрика с АЕЖ-България „Хроники на инфодемията“.
В Русе има място с почти невъзможно за запомняне име, но с трудно забравими истории. Надежда Цекулова посещава център, в който живеят деца с тежки заболявания и комплексни потребности, за да се опита да разбере какво означава добра грижа в България днес.
Детските палиативни грижи в България остават почти невидими – и в законите, и в обществения разговор. Политиките свеждат темата до болници и терминални състояния, а медиите рядко говорят за качество на живот, достойнство, радост и игра. Цената я плащат децата и семействата им. От Надежда Цекулова.
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.
Разполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.
Менопаузата още се разказва през топли вълни, лошо настроение и „така е на тази възраст“. Само че зад тях стои сериозен преход, който променя тялото, паметта, съня и въобще цялостното усещане за собственото аз. И който често започва по-рано, отколкото предполагаме. От Надежда Цекулова.
Когато говорим за женско здраве, няма как да не стане дума и за раждащата жена. Надежда Цекулова обобщава важна информация за процеса на раждане с поглед върху най-добрите медицински практики и с едно наум, че в България те се прилагат на твърде малко места.
Има ли шанс женското здраве да излезе от периферията на медицината, без да потъне в маркетинг лабиринта, в който на милиони жени по света ежесекундно се продават милиони неща, които, освен че са по-скъпи просто защото са „женски“, понякога са и напълно излишни? От Надежда Цекулова.