Първо действие: Математика
Действащи лица
В главната роля: Красимир Вълчев, министър на образованието и науката в периода януари 2025 – февруари 2026 г.
Статисти: седмокласници и техните учители и родители
Учениците, които са седмокласници през настоящата учебна 2025/2026 година, определено не са големи късметлии, що се отнася до учебните им условия. Това е поколението, което завърши още първи клас в онлайн среда (2020 г.). Това е и поколението, което цяла година не знае как точно ще бъде изпитвано и оценявано на предстоящото на 19 юни национално външно оценяване (НВО) по математика.
Историята започва на 26 август 2025 г., когато министър Красимир Вълчев издава Заповед №РД09-2073. С нея той заповядва на седмокласниците по неведоми пътища да си набавят знания за междупредметните връзки и да се подготвят без учебници и без много-много време за предстоящия изпит. А изпитът никога не е бил провеждан в този формат, нито пък някой учител е виждал в някоя програма, камо ли в учебник гореспоменатите междупредметни връзки.
Донка Дойчева-Попова
Колкото и шантаво да звучи тази история, тя е факт
Министър Красимир Вълчев сложи каруцата пред коня и въведе изпит, за който никой никога не е бил подготвян. Най-тъжното в цялата история беше, че идеята за такъв изпит всъщност изобщо не е лоша. От години в разговорите за реформа на образователната система се прокрадва чудесната (но явно засега твърде авангардна) идея да свържем знанията, придобивани в обучението по отделните предмети, и така да ги направим приложими, близки до реалността и много по-разбираеми за учениците. Уви, досега тези идеи остават на хартия, като добри намерения и изменения в учебните планове и материали няма.
Двама родители на седмокласници подават жалби срещу заповедта – адв. Снежана Стефанова от Пловдив и Иван Радев от София. Причините:
Това е грубо нарушение на основни принципи, като правната сигурност, предвидимостта и защитата на легитимните очаквания и представлява превратно упражняване на власт.
Превъртаме напред: след изключително бавен процес (три месеца Върховният административен съд не може да реши кой е компетентният съд за разглеждане на жалбите), едва през февруари 2026 г., в началото на втория учебен срок, заповедта на министъра е отменена от самия него.
Донка Дойчева-Попова
Със Заповед №РД09-545/11.02.2026 г. е променено наименованието на изпита, а със Заповед №РД09-546/11.02.2026 г. са променени параметрите на самия изпит.
Красимир Вълчев коментира пред БНТ:
Ще има 24 задачи, които ще бъдат изцяло математически, няма да има задачи с елементи от природните науки, така както е било през предходните години. Нищо друго не променяме във формата, в съдържанието, в продължителността на изпита след седми клас.
И всички заживели щастливо…
Уви, не.
На 12 февруари тази година Министерството на образованието и науката (МОН) публикува на сайта си Модел на НВО по математика. Само за сравнение: моделът за изпита по български език и литература е публикуван на 12 септември 2025 г.
Вие след уверение от министъра, че изпитът ще остане в досегашния си формат, бихте ли проверили? Да! Дори е задължително.
Просто никога не се знае къде е следващият капан
И този път МОН не разочарова. Без излишни обосновки или доказателства кое точно налага промяна на досегашния формат, той е променен.
Ето една пътеводна таблица в дебрите на НВО по математика, за да стане по-ясно за какво ще говорим. В нея се вижда от какво точно се е състоял изпитът през последните четири години.
- Задачи със структуриран отговор са задачи, чийто отговор може да изберете от 4 предложени възможности.
- Задачи с кратък свободен отговор са задачи, чието решение не интересува никого, единственото важно е записаният от изпитвания отговор да е верен.
- Задачи със свободен отговор са типичните многостъпкови „задачи с думи“, в които става видимо дали учениците могат да правят взаимовръзки и използвайки формули, да стигнат до правилното решение.
В тазгодишния изпит са въведени 7 задачи с кратък свободен отговор и в модела на изпита, публикуван на сайта на МОН, има посочени примери.
Защо тогава преподаватели в VII клас все още не са наясно как точно да подготвят учениците за предстоящия изпит?
В запитване до настоящия министър на образованието проф. д-р Георги Вълчев депутатът от „Демократична България“ Чило Попов изяснява следното:
За последен път при национално външно оценяване по математика в края на 7. клас е имало задачи със свободен отговор през 2023 г., когато те са били под формата на текстова задача без подусловия. Оценяването на тези задачи е било спорно, тъй като всеки ученик е можел да получи на този тип задача или 0 точки, или 4 точки. Това означава, че независимо от използваните знания и приложен подход за решаване на задачата, ученикът е можел или да получи максималния брой точки, или да не получи никакви точки.
Какво казват учителите за този тип задачи?
В групи на учителите по математика в социалните мрежи специалистите дискутират темата и подобни задачи не се одобряват масово. Според преподаватели така не се оценяват адекватно знанията на учениците. Преподаватели, с които разговарях, наблюдават в практиката си често случаи, в които децата решават вярно дадена задача, но предвид възрастта си и стреса по време на изпитване допускат грешка по невнимание – често това са чисто изчислителни грешки. В случая с този тип задачи това би означавало пълна загуба на точките, защото крайният резултат въпреки правилния път на решение е грешен.
Донка Дойчева-Попова
От друга страна, се допускат и случаи на налучкване и дочуване на правилния резултат, което отново не би показало реалните умения на учениците. В крайна сметка тези задачи се оказват едно ненужно препятствие и не са подходящ инструмент за изпитване.
Но и това не е всичко!
В публикувания модел въпросните задачи са показани като задачи с две или три подусловия. От МОН са записали със звездичка следното пояснение:
Наличието на подусловия и броят им ще се определя при съставянето на конкретните изпитни варианти.
Ето така учители и ученици са в неизвестност какво предстои, а първите, които ще видят реалния формат на изпита, са самите изпитвани, при това в деня на изпита.
Остава и един последен, но много важен въпрос:
как ще бъдат точкувани въпросните седем задачи?
Остава ли оценяването на пълното им решение с четири точки и отнася ли се то за всички подусловия общо? Дали решението на първото подусловие участва в решението на следващите подусловия? Тук отново може да си представим грешка по невнимание, но правилен подход при всички подусловия и резултатът отново ще е ученик, ощетен от начина на оценяване.
Нека погледнем изпитната ситуация.
Учениците, завършващи VII клас, са на възраст между 13 и 14 години. Тази година освен нововъведените, но неразяснени обстоятелства около задачите има и допълнителна промяна: изпитът ще е с по-голямо времетраене – два модула, всеки от които по 90 минути. Общо три астрономически часа работа! До миналата година по правилник учениците нямаха право да напускат стаята в първите 60 минути от изпита. Това остава ли в сила и тази година?
Какво казва науката?
Едно от най-разпространените практически правила в областта на психологията на развитието е: „Възрастта по две е равна на концентрацията в минути.“ Това правило не е доказано научно, а по-скоро е емпирично, но отговаря в голяма степен на откритията в тази област. Например резултатите от следното проучване, които доказват:
- увеличен брой на грешки по невнимание във възрастта между 12 и 14 години;
- краткотрайни пропуски във вниманието: пренебрегване на стимули поради изместване на фокуса;
- грешките не са в резултат на импулсивност, а се дължат на пропуски в концентрацията.
Фронталният лоб на мозъка на 12–14-годишните все още не е достатъчно развит и те не са достигнали оптималните си нива на концентрация, каквито са типични за възрастните. Биологичните връзки в мозъка са в процес на изграждане. Тоест мозъкът на 13-годишните изглежда като огромен строителен обект в най-активната си фаза. Нищо не е готово, въпреки че вече е добило приблизителните си окончателни размери и краен вид.
Първо действие на тази трагедия не завършва добре. За учениците. За МОН още не е ясно. Но оттам сме свикнали да има сравнения: „Тази година средният успех на НВО-то по математика се понижи.“ В сравнение с какво, при положение че нямаме повече от две години с един и същ изпит?
Въпросът „Какво измерваме?“ трябва непременно да върви ръка за ръка с въпросите „Защо го измерваме?“ и „Как го измерваме?“.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни