Колко е трудно да се излезе от коловозите на образователната неадекватност
Ако приемем присърце задачата да отговорим на въпроса, поставен в заглавието, трябва да кажем: „Много е трудно.“ Донка Дойчева-Попова обяснява с реални примери защо.
Политолог от Мюнхенския университет „Лудвиг-Максимилиан“, предприемач, психолог и учебен терапевт. Интересува се от учене и от всичко, което води до и произлиза от него.
Ако приемем присърце задачата да отговорим на въпроса, поставен в заглавието, трябва да кажем: „Много е трудно.“ Донка Дойчева-Попова обяснява с реални примери защо.
Всеки ден децата ни прекарват часове в грозни стаи с лоша мебелировка и адово осветление. Докато ние, възрастните, се чудим как да направим офис пространствата си по-красиви и удобни, малките се учат как да живеят „красиво“ в общество, което забравя да мисли за тях. От Донка Дойчева-Попова.
Изпитването като опит за унижение и оценката като наказание – това трябва да се промени спешно. Защото колкото и умни реформи да измислим и да приложим, ако има повече човечност, образователната ни система ще се гордее с много по-добри резултати. От Донка Дойчева-Попова.
Колко често успехът в училище не е въпрос само и единствено на лични заложби, а и на начина, по който се държат учителите с детето? Много по-често, отколкото си мислим. Защо е важно как общуваме с децата и какво трябва да се промени в тази посока в училище? От Донка Дойчева-Попова.
Ако достъпът на родителите до живота в училище се увеличи, децата ще имат много повече ползи. За съжаление обаче, табелата „Родителите дотук“ все още се вижда твърде често по вратите на образователните институции. От Донка Дойчева-Попова.
Когато целият свят е в телефона ни, може би е много по-важно да си зададем въпроса не какво учим, а как. Донка Дойчева-Попова тръгва по стъпките на ученето и как то се превръща в реално знание.
Първият текст от рубриката ни „Възможното образование“ е за традициите. Какво е „традиционно“ в нашата образователна система и защо традициите не бива да са пречка да погледнем към настоящето и бъдещето. От Донка Дойчева-Попова.