Професор в СУ „Св. Климент Охридски“. Авторка на книги с теория, поезия и белетристика, сред които „Бог с машина. Изваждане на човека“ (1922) и колективния труд „Видеоигрите. Опасната муза“ (1923).
Разговорът за посткомунистическото във видеоигрите продължава, а към Миглена Николчина и Северина Станкева се присъединява Еньо Стоянов. Линее чувството ни за историчност, но парадоксално процъфтява в игрите. Прочетете защо.
С новата ни рубрика „Игромислие“ скачаме направо в дълбокото с един вдъхновяващ (не само за геймърите) диалог между Миглена Николчина и Северина Станкева. Носят ли видеоигрите регионални белези? И как посткомунистическият свят „играе“ и разиграва своите истории и утопии?