Архитект. Преподава архитектурна история и теория в УАСГ и критика в НБУ. Води колонка в „Тоест“. Вярва, че архитектурата трябва да се прави с мисъл за хората и да не говори само на себе си.
Какви са архитектурните тенденции в съвременните музеи? Как един куб може да се изпълни със съдържание и да постави точните въпроси, през които да мислим историята и близкото си минало? Бърза разходка с Анета Василева от САЩ, през Полша, до Павликени.
Проблемни градски центрове, нужда от повече качествени жилища, нечувствителност към климатичните промени – това са трите предизвикателства, пред които са изправени американските градове според Анета Василева. Вървим ли и ние по същия път?
Незапомнени жеги, последвани от бури, порои, урагани и тайфуни с повече или по-малко нежни имена. Светът, какъвто го познаваме, се търкаля с нарастващо ускорение към екологична катастрофа. Каква е реакцията на съвременната архитектура?
Може ли днес да говорим за универсален архитектурен модел, който отговаря на съвременните разбирания за справедливо наказание и успешно превъзпитание на престъпниците? Как трябва да изглежда затворът на ХХI век?
Едно лято ни дели от местните избори. Възможно ли е истинско въвличане на гражданите без популизъм? Възможно ли е протестната енергия и активизмът, свързани с положителна промяна на градската среда, да получат ясен политически облик?
Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.
През 2023 г. България ще участва за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с проект за изоставените училища в страната. За кандидатите и контекста на конкурса, за спечелилия проект, за пропилените ресурси и все още отворените възможности ни разказва арх. Анета Василева.