Архитект. Преподава архитектурна история и теория в УАСГ и критика в НБУ. Води колонка в „Тоест“. Вярва, че архитектурата трябва да се прави с мисъл за хората и да не говори само на себе си.
Едно лято ни дели от местните избори. Възможно ли е истинско въвличане на гражданите без популизъм? Възможно ли е протестната енергия и активизмът, свързани с положителна промяна на градската среда, да получат ясен политически облик?
Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.
През 2023 г. България ще участва за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с проект за изоставените училища в страната. За кандидатите и контекста на конкурса, за спечелилия проект, за пропилените ресурси и все още отворените възможности ни разказва арх. Анета Василева.
Страстите у нас утихват бързо. Театър „София“, Тютюневият град в Пловдив, детската болница, колчетата на „Графа“, „реставрацията“ на Ларгото, ремонтът на НДК,...
Популярният туристически образ на Португалия е цветен и екзотичен – азулежу, пащейш де ната, приказни замъци, син океан. В архитектурния свят пък, още...
Винаги съм се забавлявала, когато някои хора определят архитектурата просто като изкуство. Като изкуството да създаваш чиста красота. Като извънмерен стремеж към...
Докато напрегнато наблюдаваме последиците от имперските амбиции на Владимир Путин, ми се струва, че е също толкова важно да проследим глобалните планове...