В тази рубрика публикуваме разговори, в които се срещат, съпоставят и противопоставят различни гледни точки към многоизмерния, многожанров феномен на видеоигрите – не толкова като електронен спорт, колкото като нов синтез на изкуствата и като ново поле на общуване и социалност.
След лятната ваканция Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за навярно най-награждаваната игра на всички времена. А във времена на катастрофични прогнози явно е дошло времето да поиграем на катастрофа. Но и да се върнем в голямото изкуство, макар и вървейки през руини.
Париж, 1905 г., революции в изобразителното изкуство и... каймакът на цивилизацията, изправен пред гибелта си. Миглена Николчина и Северина Станкева разговарят за навярно най-награждаваната – и може би с право – игра на всички времена.
От името на игромислещите Миглена Николчина разговаря с Бисер Дянков за работата му като дизайнер и понастоящем изпълнителен директор на „Хемимонт Геймс“, а също и за предизвикателствата, пред които са изправени днес създателите на видеоигри.
На какъв език играем? Ако мислим, разговаряме и четем на български, ако гледаме филми със субтитри, защо това не важи за игрите ни? Втората част от класацията на игромислещите обръща внимание на този проблем, който като че ли най-сетне събуди интереса на играещите общности.
Игромислещите обсъждат класацията на най-добрите – или може би най-паметните за тях – игри. От предложените от всеки 25 заглавия 14 са споделени с поне още един. Тази седмица са представени въпросните 14 по азбучен ред. Ще се появят ли „на втора цедка“ още съвпадения, ще научим след месец.
Тръгвайки от една поредна класация на „най-добрите“ видеоигри, Миглена, Еньо, Николай и Чавдар (Северина завършва докторската си дисертация по философия, но скоро ще е на линия) постепенно стигат до идеята да разработят – без да класират – 100-те игри на „Игромислие“ за 2026 година.
Съществен елемент в преживяването на играчите, но и в самата логика на игровия разказ, представлява музиката. Игромислещите разсъждават как тя участва в постигането на наративния резонанс или дисонанс. И още – пред какви илюзии, ограничения и възможности ни изправя играта.