Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Гледаме президентските избори в Румъния и трепетно мислим за тези, които предстоят у нас през 2026 г. Готви ли ни се подобен сценарий с вярното спомоществователство на Русия? По-важният въпрос обаче е има ли кой да му противодейства. Емилия Милчева не е особено сигурна.
Расте, не старее и не спира със скандалите. Какво става в Столичната община и да се стягат ли софиянци за нови избори? А как това ще се отрази на ПП–ДБ? От Емилия Милчева.
Идва празникът на възкресението и опрощението, а с него и един тон „умни слова“, чрез които в шеги и закачки ни се съобщи, че бялото е черно, корупцията е добродетел и справедливостта ще възтържествува, защото ние пак нещо не сме разбрали. Ето какво е разбрала Емилия Милчева.
Помните ли как преди няколко години се разбра, че случайни хора неслучайно са теглили милиони от авансовите плащания за АМ „Хемус“, тъпчейки ги в чували и сакове? Сега поредното почернено семейство плаща личната цена за това, че държавата ни се оказва машина за убийства. От Емилия Милчева.
Колко е важен Пеевски за „стабилността“? С невъоръжено око се вижда, че колкото по-стабилен е той, толкова по-стабилна е и самата стабилност. Стабилно ли ви е? Ако още не ви е станало, текстът на Емилия Милчева обяснява защо нищо няма да мръдне, докато човекът с „грижата за хората“ е наоколо.
Както е казал класикът, новото е като старото, само че ново. Така и с назначенията в регулаторите, и с разкритията за натиск и корупционни схеми, и с опитите за вот на недоверие. Емилия Милчева обобщава важното от седмицата, което може и да не е стигнало до вас, защото всичко се развива стремглаво.
„Timeo Danaos et dona ferentes“ в нашия случай трябва да звучи като „Боя се от Пеевски дори когато носи магазини в пощи“. И щеше да е смешно, ако покрай цялата му грижа „за хората“ не изсмукваше и всички жизнени сили на държавата. От Емилия Милчева.