Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.
За 80 дни някои могат да обиколят света, а ние се завъртяхме отново предимно около себе си, но с нови или добре забравени муцуни по кабинети, кресла и телевизионни студиа. Първите дни на новото управление обобщава Емилия Милчева.
Какво се случва с децата, когато прекрачат прага на едно сегрегирано училище? Отговорът не се изчерпва с по-ниските резултати на матурите. Сегрегацията действа отрано чрез езика и отношението на институциите и това оформя представата на децата за възможностите им. От Емилия Милчева.
Може ли една община така да определя правилата за прием, че ромските деца да учат в едни училища, а всички останали – в други? В България сегрегацията съществува от десетилетия. Но едва сега Комисията за защита от дискриминация го признава. От Емилия Милчева.
Как се прелита до най-високия етаж на властта – тук можем да дадем все остроумни отговори. Това обаче няма да ни помогне особено, когато истинският проблем са политическите сделки, които постепенно подменят професионалните и етичните критерии при избора на конституционни съдии. От Емилия Милчева.
Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.
Бюджетът е лош, но какво от това?! Радев има 131 депутати и цяло лято, в което се надява никой да не иска да протестира, защото всички са изпълнени с празнина и желаят само да гледат в точка от някой бряг или връх, пък после да му мислят. Но то пък после няма да има нужда... От Емилия Милчева.