Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.
От тленните останки на Самуил, през „заплашваната“ кирилица, здрависванията с Путин пред знамето и „миролюбието“, та чак до геополитическия завой, който патриотизмът все по-удобно обслужва. Как, докато се опитваме уж да си върнем България (откъде – не е ясно), може и да я изгубим – от Светла Енчева
Изкуственият интелект се превръща в новото поле на глобално съперничество, в което САЩ и Китай търсят технологично надмощие без пряк военен сблъсък. Искрен Иванов разглежда рисковете от тази надпревара – не само за световния ред, но и за демокрацията, свободата и контрола върху самите технологии.
Все по-трудно става връзката на Сърбия с Китай да се сведе до инвестиции и дипломация. Оръжията, технологиите и инфраструктурата очертават много по-сериозно партньорство, чиито последици вече засягат не само Белград. От Александър Малинов.
Какво казват Конституцията, Стратегията за национална сигурност и последните три десетилетия от българската външна политика за националния ни интерес? Александър Малинов търси отговора през действията на Румен Радев, войната в Украйна и отношенията на България с ЕС и НАТО.
Ако си представим ЕС като трапеза, а държавите – като домакини, гости или натрапници, процесът на разширяването ще заприлича на комедиен филм. Такава картина описва Анахит Хачикян, без да забравя обаче, че реалността всъщност не е смешна, а залозите са големи.
Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.