Две книги – едната художествена, другата публицистична, – в които близката и далечната биографична и историческа памет са на фокус. Както и сложните, понякога травматични, понякога просто противоречиви отношения между паметта и истината.
От Уисконсин до Копривщица и от неравноделните ритми на фолклора до гласовете на съвременната българска литература – Анджела Родел ни разказва какво е да си преводач и как това променя съдбата ти.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Какво е да си читател в България? Понякога е и жест на съпротива. В деня, в който празнуваме българските букви, Милена Галунска от първо лице ни разказва какво младите (не) четат, защо се боят от класиката и как училището активно възпрепятства създаването на читателски навици. И все пак надежда има.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.
В поредица статии ще ви представяме книги и автори, които са знакови за различни национални литератури, но все още нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни разказва преводачката Мария Енчева.
Трите четива, които ни предлага Зорница Христова, този път са разнородови и разножанрови – роман, стихосбирка и философско изследване. Но и трите демонстрират различна тяга към автентиката на отношенията помежду ни, на живота ни в настоящето, на историите, от които сме направени.