Светият синод на БТА
Кой има нужда от един зле реформиран псевдомедиен мастодонт от времето на соца, се пита Дарина Сарелска. За БТА говорим, да не се обърка някой, че то едно ли е...
Кой има нужда от един зле реформиран псевдомедиен мастодонт от времето на соца, се пита Дарина Сарелска. За БТА говорим, да не се обърка някой, че то едно ли е...
Между двата тура на президентските избори залогът е по-голям от това кой ще влезе на „Дондуков“ 2. „Прогресивна България“ вече има пълната власт, а през последните месеци показва и как я използва. Светла Енчева коментира сливането на партия и държава, в което някои от нас вече са живели.
Защо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.
Имало едно време един Асен. Вървял, вървял през девет телевизии в десета и попаднал в bTV, където решил, че ще е „яли, пили и се веселили“, докато той каже и само с когото той прецени. Извинявайте, но няма нищо приказно в тази история. От Дарина Сарелска.
Детските палиативни грижи в България остават почти невидими – и в законите, и в обществения разговор. Политиките свеждат темата до болници и терминални състояния, а медиите рядко говорят за качество на живот, достойнство, радост и игра. Цената я плащат децата и семействата им. От Надежда Цекулова.
Историята на американското предаване „60 минути“ е разказ за механизмите, чрез които се опитомяват медиите. И тези механизми са удивително сходни, независимо от пазара или знамето пред сградата на телевизията. Един текст в стил „Думам ти, дъще, сещай се, журналистическа снахо“ от Дарина Сарелска.
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.