Историята на Георги Тотев през съдбите на хора, които живеят между държави, езици и спомени, стига до своя край. В последната част от разказа му за Гьокчеада се обръщаме към изборите, помирението и въпроса къде всъщност е домът.
Втората част от завладяващия разказ на Георги Тотев за турския остров Гьокчеада, в която става все по-ясно как различни режими, различни държави и различни епохи стигат до едно и също – да откъснат хората от дома им. И как това никога не свършва с една граница.
Как едно неизгодно за България споразумение се превръща в инструмент за по-голямо турско влияние и изведнъж всичко става много изгодно за всички. Анкара се опитва да затвърди ролята си на мост между Азия и Европа – а нашите политици ще съдействат ли? От Емилия Милчева.
Под крилата на кайтсърфовете на един турски остров се пресичат съдбите на бежанци, на прогонени, на завърнали се и на хора, търсещи нов дом. Георги Тотев ни разказва за Гьокчеада през личните истории на неговите обитатели.
Накъде гледа Турция? На изток или на запад? И какви са отношенията ѝ със страни като САЩ и с Израел? Анализ от Искрен Иванов.
В третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.
В три поредни статии Емине Садкъ проследява генезиса, поколенията и социалния контекст на турската музика в Германия. Първият текст ни разказва за гастарбайтерската вълна през 60-те и нейната песен, копнееща за дом, но също така гневна и саркастична.