Светла Енчева коментира избора на първата жена президент на България. Йотова дължи възможността да заеме този пост на борбата за равноправие, но не е защитавала особено правата на жените. А след 10 години в сянката на Румен Радев тепърва ще трябва да доказва политическата си самостоятелност.
Внимание, внимание! Знаете ли къде трябва да се скриете при бедствие или военна атака? Не се притеснявайте, държавата също не знае съвсем. След изборите е време да поговорим и за по-съществени неща. Александър Малинов проверява имаме ли изобщо някакъв план и разказва как е в Европа.
Този път Роси Михова разтваря пред очите ни не просто анкета, а същински викториански „албум за признания“. Въпросите ги задават Елизабет Лойд и Оскар Уайлд. Отговаря Мариус Куркински. Роси изящно медиира този (почти) спиритичен сеанс.
Езикът не е херметически затворен съд, защото в противен случай лесно би се превърнал в тенджера под налягане. За пореден път Екатерина Петрова го доказва с историята на думи, свързани с празника Вси светии. Излиза, че преди да „внесем“ Хелоуин, сме „изнесли“ ключови негови съставки.
Свързваме съдебния заседател най-вече с ролята му в американската литература и кино. И нямаме представа колко важен е той и в нашата правосъдна система. В рамките на няколко текста писателят и драматург Стефан Иванов ще разкаже за собствения си опит като съдебен заседател в софийски съд.
В този текст Миглена Николчина предлага нещо като притурка към разговорите си със Северина Станкева върху „Индика“ и „Светлосянка“, за да покаже как и в двете игри има таен поетически ключ за интерпретацията им.
Какво ни причинява излъчването на тв шоу като „Ергенът“ в национален ефир? И каква е дозата насилие, мизогиния и ксенофобия, след която има привикване и репродуциране на още от същото? Вера Краузе за границите, „които телевизията прекрачва пред очите ни“.