Поредица на Надежда Цекулова, посветена на публичния разговор за детските палиативни грижи. През 2025 г. Надежда Цекулова завършва и представя изследване на медийния дискурс на палиативните грижи за деца. Без изненада, задълбоченият прочит показа очакваното: по темата се знае малко, говори се институционализирано, а „главните герои“ – деца, родители и специалисти, просто отсъстват. В „Да говорим с грижа“ се обръщаме към публичните говорители с покана да опитаме заедно да променим това.
Никой не отваря с желание текст за това как умират деца. Но зрелостта на едно общество личи не само по темите, които го забавляват, а и по онези, за които намира сили да мисли. Защото грижата не свършва там, където надеждата се изчерпва. От Надежда Цекулова.
В Русе има място с почти невъзможно за запомняне име, но с трудно забравими истории. Надежда Цекулова посещава център, в който живеят деца с тежки заболявания и комплексни потребности, за да се опита да разбере какво означава добра грижа в България днес.
Детските палиативни грижи в България остават почти невидими – и в законите, и в обществения разговор. Политиките свеждат темата до болници и терминални състояния, а медиите рядко говорят за качество на живот, достойнство, радост и игра. Цената я плащат децата и семействата им. От Надежда Цекулова.
Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.
Разполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.