Поет, драматург, магистър по културология, доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и блогър. Заедно с Антония Апостолова води рубриката ни за книги „На второ четене“.
Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук, която Стефан Иванов ни препоръчва тази седмица. Пример за това как добрата литература ни казва повече от историографския или политическия анализ. И ни предупреждава навреме за дебнещата беда.
Тази седмица Стефан Иванов насочва вниманието ни към един съвременен украински автор, който по нещо напомня на Йордан Радичков, по друго нещо – на Кенет Уайт, а иначе въздейства като „гръмоотвод, който отвежда електричеството на тревогата и стреса под земята..."
Как поезията влияе на обществото – и обратно? Имат ли поетите отговорност да се ангажират с политически и социални въпроси в творчеството си? Разговор между трима поети от три държави.
Сардини, лангусти, сьомги, раци богомолки и самотни китове са нежните и мощни герои в света на тази неотложно човешка книга, за която Стефан Иванов разказва толкова опияняващо увлекателно, че ти се иска да станеш част от мълчаливото говорене на морските творения небесни.
Защо отделният човек, не масата, е важен в моменти на тежки обществени кризи – с избора си, с всекидневните си жестове на съпротива – ни убеждава Стефан Иванов с прочита си на Себастиан Хафнер.
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Изчезването на един баща, разказно в роман. Завръзка без развръзка. Възел от безизходна болка. Но и „урок по стоицизъм, търпение и любов насред всекидневната бруталност“, твърди Стефан Иванов за романа на Хишам Матар.