„Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ продължава да потапя кораби в Черно море. Междувременно Румъния сваля дронове и укрепва отбраната си, а ние търсим доказателства и призоваваме безадресно за мораториуми. Колко струва снишаването, когато войната вече е на брега ни? От Емилия Милчева.
Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.
В България почти не се говори за десетките хиляди българи под руска окупация в Южна Украйна. Междувременно обаче се затварят училища, изчезват културни центрове, а една вековна общност живее под натиск и в несигурност. От Александър Малинов.
Незаконното селище в Баба Алино не се появи изведнъж. То е там от години – пред очите на институции, медии и общество. Защо тогава се превръща във водеща тема точно сега? Коментар на Светла Енчева за избирателното внимание, политическата употреба на фактите и моделирането на обществения дневен ред.
Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.
Четири години след началото на войната в Украйна Стефан Иванов ни припомня една особена книга речник, в която утре-то ненадейно е станало днес и животът ни, какъвто го познаваме, е разрушен. Остава езикът. Книга за четене в мирно време, докато все още има някакво време.
Какво е да разкажеш на детето си войната отвъд битките, героизма, смъртта? Възможно ли е изкуството да съществува в капсула, отделяща го от политиката? Пеят ли птиците по време на обстрел? За всичко това Стефан Иванов разговаря с украинската режисьорка Алиса Коваленко.