Седмицата (1–6 декември)
Протести и последствия; дългосрочна визия за градовете; Пловдив като (не)столица на културата; бъдеще и (не)демокрация; (не)надеждните новини; Е.Т. (къде без нея?); по следите на буквите; и все пак „Този живот може да се изпее“!
Sic transit gloria Boyki*
Емилия Милчева разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение – и най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него.
По буквите: Белева, Дън, Бърджър
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Има ли надежда за надеждните новини?
„Революцията няма да я дават по телевизията.“ Гил Скот-Херън е бил наясно с това отдавна. Контекстът днес обаче е друг – за да могат да оцелеят финансово, (сравнително) надеждните медии заключват съдържанието си и така се създават информационни касти, но и паралелни реалности. От Светла Енчева.
(Не)демократичният световен ред
Защо е необходимо да се борим за оцеляването на демокрацията? Надали само защото нищо по-добро не е измислено. От Искрен Иванов.
Яна Делирадева: Този живот може да се изпее
Тя твърди, че обича да слуша музика, когато шофира. Насаме. Но всъщност целият ѝ живот е свързан с музиката по начин, който ѝ позволява да променя чуждия живот. Тази седмица Ина Иванова ни среща с хоровата диригентка Яна Делирадева.