Пирамидата

От „завладяна държава“ 1.0 България минава към версия 2.0, сменяйки модела на концентрация на власт. Абсолютното мнозинство от 131 депутати около Румен Радев предполага стабилност и бързо съставяне на правителство. Радев обеща това да стане до 15 май, по-малко от месец след изборите. Само правителството на БСП–ДПС през 2013 г. беше сформирано за по-кратко време – за 17 дни. 

Вместо мрежи на влияние, подчинени на олигархична фигура, която държи за заложници лидери и партии, сега се очертава модел на централизирано политическо мнозинство по армейски образец. Новите политици обещават да разградят обвързаностите от миналото, но по-вероятно е само да опростят каналите за влияние.

Няма кой да им противостои. Срещу тях е една раздробена опозиция в лицето на ГЕРБ–СДС, разделилите се ден преди старта на новия парламент „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Номинално и ДПС – Ново начало е в този лагер. Никоя от изброените партии не може да се превърне в ядро, около което да се обединят останалите при ерозия на бездруго отслабената демокрация. 

Избирателите оставиха България без имунна система срещу заплахата от автокрация, а егото на партийни лидери и калкулациите за колаборация довършиха останалото. 

А на страната на Румен Радев е туитът на американския президент Тръмп: 

Този, който спасява страната си, не нарушава никакъв закон. 

Тоест всяко беззаконие и всеки съюзник могат да бъдат оправдани с висока цел, например демонтаж на „олигархичния модел“. 

Правителство до 15 май

Погледите са вперени в изгряващата звезда на „Прогресивна България“ и в бъдещия премиер. До конституирането на 52-рия парламент Радев беше потънал в мълчание, ограничавайки публичната си комуникация до постове в социалните мрежи. Кой главнокомандващ предварително съобщава на войниците за плановете си? Те са длъжни да го следват и да изпълняват заповедите му. 

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС... Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но на входа на парламента, заобиколен от надвикващи се журналисти, Радев не беше така енигматичен – „ще стабилизираме финансите, които са в катастрофално състояние“, „няма да правим министерство на културизма (сливане на министерствата на културата и на туризма – б.а.)“. 

За председател на парламента бе избрана 41-годишната юристка от „Прогресивна България“ Михаела Доцова, която ръководеше кабинета на екоминистъра Манол Генов (БСП).

Очаква се още в първите 100 дни от управлението Радев да демонстрира сила и контрол, защото сам каза, че „хората очакват бързи промени“. Смените в регулатори, служби, митници, НАП, държавни фирми и предприятия няма да се отлагат, но ще вървят паралелно със заявените приоритети: бюджет за 2026 г., подготовка на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС. 

Механизмите, по които ще се извърши подборът на кандидатите за ВСС, ще покажат дали Радев търси верни „въшки“, по израза на Йордан Стоев от настоящия ВСС за колегите му, или почтени професионалисти. 

Освен бюджета и политиките за разходи, които ще заложи, от значение са законопроектите по ПВУ. „Имаме свои идеи“, отговори Радев на въпрос дали ще използва разработени предложения от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Става въпрос за нов антикорупционен закон и съставяне на антикорупционен орган, за които Европейската комисия е поставила срок – 4 май, който вероятно ще бъде предоговорен. Заради неизпълнението на тази реформа са замразени над 360 млн. евро по второто и третото плащане. 

Янкулов предлага нов антикорупционен закон, с който отново да бъде създадена Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Идеята е да се гарантира политическа неутралност. Проектът му предвижда КПК да е петчленна, за разлика от предишната тричленка – с по един представител на Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет; с петгодишен мандат, без право на преизбиране.

Заради неизпълнени ангажименти в енергетиката по ПВУ – закон, свързан с ВЕИ сектора, и преструктурирането на БЕХ, за да бъдат извадени от холдинга „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ България може да загуби други над 440 млн. евро. Остава несигурността за миньорите в Маришкия басейн, които не искат съкращения, а настояват да получават настоящите си възнаграждения. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

(Не)възможната съпротива

Проблемът не е в абсолютното мнозинство – такава е волята на суверена, а в липсата на работещи институции и механизми на българската парламентарна демокрация. Ако управлението на Радев залитне към евразийски модели, не е сигурно дали ще предизвика силен протестен отпор.

Показателни в това отношение са няколко сценария. Например ако ПБ реши да одобри законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, насочен срещу неправителствени организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов упорства и го внася в няколко поредни парламента. Подобен закон действа и в Русия.

Или ако депутатите на ПБ отменят споразумението с Украйна в сферата на сигурността, сключено от служебното правителство на Андрей Гюров. Такъв опит беше направен в разгара на предизборната кампания и получи подкрепата на всички формации в 51-вия парламент без ПП–ДБ, но липсата на кворум накрая попречи на гласуването. 

Отива ли България там, откъдето Унгария се връща?

Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

Още в първия ден на парламента обаче председателят на групата на ПБ Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП, атакува кабинета на Гюров заради споразумението. А избраният от президента Радев конституционен съдия проф. Янаки Стоилов шокира мнозина със забележката си в БНТ дали не е време да променят дизайна на студиото, където преобладават цветовете на Украйна – синьо и жълто. В същото студио той обаче постави и съществен въпрос:

Имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет? Вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт, от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси на съдебната власт.

Снишаване и смълчаване

От лагера на опозицията се чува единствено как ръмжат един срещу друг ПП и ДБ. Също и шумът от натискане на копчетата, когато ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подкрепиха Доцова за председател на парламента заедно с партията на Радев.

ГЕРБ се топи, а Бойко Борисов се страхува. Зает е да охранява остатъка от онова-което-има-като-партия, тъй като и кметове, и „клиенти“, и бизнес се изплъзват към Радев. Напускането на ръководството на ГЕРБ от знакова фигура – кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който кара четвърти мандат, е знак за ерозия. С наближаването на местните избори догодина нейният мащаб ще става все по-видим. От парламента се отказа и друг политик от ГЕРБ – бившият правосъден министър и бивш председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който е избрал адвокатската кантора, макар да имаше нескрити амбиции в политиката. 

Делян Пеевски се е смълчал, за да не бие на очи. След периода си на медийна доминация санкционираният за корупция олигарх се появи в първия ден на новия парламент на първия ред, демонстрирайки добро настроение. 

За онази част от ДПС, която остана вярна на Ахмед Доган, обаче се очаква да получи позиции в изпълнителната власт. Радев направи пробив в относително монолитния, макар и спадащ през годините етнически вот, въпреки наратива си за „турското робство“ в свое изявление три дни преди вота.

Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката „родолюбие“ и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите, и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния. Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук ние, българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин.

На изборите на 19 април „Прогресивна България“ е трета в Турция със 17,3% от гласовете, след ДПС (53,1%) и Алианса за права и свободи (21,1%). В 9-ти МИР Кърджали, където ДПС обикновено печели и петте мандата, ПБ и „Възраждане“ взеха по един.

В България ДПС и АПС заедно събират малко над 280 000 гласа – твърде слаб резултат, който показва, че старите механизми на етнически вот, нагласени в началото на Прехода, вече ръждясват. Самият вот намалява, а все повече български граждани от турски произход избират други партии извън капсулата ДПС. 

Междувременно във „Възраждане“ са разбрали, че танцът им в политиката е към края си. Но поне се записаха с едно-две прости изречения в историята: „Не на еврото!“, „Не на подкрепата за Украйна!“. Основните им послания обаче се изчерпаха, а антисистемният играч на терена ги помете. Би могло да се нарече и еволюция.

Еволюция?

Раздялата на ПП с ДБ и обособяването им в две отделни парламентарни групи непосредствено след като се класираха за 52-рото Народно събрание като коалиция, разкриха, че под скандалите за депутатските мандати тлеят сериозни противоречия. Съюзът, формиран през 2022 г., няма коалиционно споразумение, нито е бил обединен досега от общи кампании, общ щаб, общи послания. 

В опит да стопират разделянето, слухове за което вървяха в последните дни, от „Да, България“ предложиха коалиционно споразумение. По-късно се даде и идеята с тригодишна давност „за единен политически субект център–дясно“ между ПП и ДБ, макар никой да не храни илюзии, че това е възможно.

Въпреки настойчивите опити на ДБ да запази целостта на общата парламентарна група, в крайна сметка тя се счупи.

В България има нова ситуация. Избирателите натовариха със свръхвласт първата политическа сила. Тогава, когато има концентрация на власт, особена отговорност е на опозицията да бъде единна и ефективна, за да може да гарантира демократичния ред в страната, така че за нас нито една математика, нито едно техническо средство не може да бъде оправдание за нереализирането на тази голяма политическа цел.

Надежда Йорданова, ДБ

Двете политически сили обаче се договориха да издигнат заедно кандидат за президент на изборите през есента на 2026 г. – фаворит е Гюров, и да се явят заедно на изборите за кмет на столичния район „Средец“, където отново ще се кандидатира Трайчо Трайков. Партиите няма да се разделят в общинските съвети, където имат общи групи.

Но ранното изявление на Николай Денков (ПП), че служебният премиер е обсъждан за кандидат за президент в ПП, не е добра услуга за Гюров. Анонсът изпревари процеса и превърна все още неформалния консенсус в тема за вътрешнопартийни съмнения и съревнование. 

Лидерът на ПП Асен Василев обоснова раздялата идеологически, тъй като „Промяната“ била центристка партия, а не дясна. Така на петата година от създаването ѝ и онази фраза за постигане на „леви цели с десни мерки“, доктриналните различия се оказаха препъникамък в съвместното съществуване. Василев не казва „леви“, макар че лявото политическо гнездо в България отдавна е опразнено и още никой не е снесъл яйце там.

Евродепутатът Никола Минчев единствен от Националния съвет на ПП определи като „дълбоко погрешно“ решението за разделянето. В социалните мрежи той написа, че е важно коалицията да остане сплотена предвид абсолютното мнозинство на Румен Радев и предстоящите избори за президент. 

Пред bTV обаче лидерът на ПП Асен Василев определи момента като еволюционен:

На всички хора стана ясно, че големите задачи – влизането в еврозоната и Шенген, и Борисов и Пеевски с под 80 депутати – са изпълнени. Сега на дневен ред идва следващата голяма задача, която е българските граждани да живеят по-добре и България да стане по-богата държава. Това е икономическият и социалният модел на страната, а там с „Демократична България“ имаме различни визии, различни икономически философии. Така че това е естествен преход и еволюция напред. 

Но еволюцията не е прогрес за всички, тя без колебание изтрива онези, които не се приспособяват. В природата се нарича естествен отбор, а в политиката минава за „стратегическо решение“. Следващите месеци ще покажат кои ще бъдат динозаврите.