Един човек е отворена книга.
Човечеството е разхвърляна библиотека.
Така пише в „Там е разликата“ от Джасинто Лукас Пирес: уж игрива, уж детска книга, която си купих от Международния панаир на детската книга в Болоня.
Превеждам си я непохватно и изпитвам облекчение. Най-после някой да каже, че не е все едно,
че разликата по същество е нещо важно, че качеството невинаги губи служебно от количеството.
През последните години е точно обратното; свръхпроизводство на стоки, свръхпроизводство на информация, свръхпроизводство на мнения, на думи, мултиплицирани до безкрайност. Дори самият панаир на детската книга в Болоня при цялата си изумителност може да остави такова чувство: една книга е свят, милиарди книги са туптящи стъпала, парещи очи и глава, която се е замаяла здраво, загубила фокуса си. Книгоиздаването е и индустрия – индустрия, в която има големи и малки, пазарни дялове, права, екранизации, лиценз на стоки, има бестселъри и нишови издания, сигурен мейнстрийм и рискови стъпки встрани. Думата „количество“ витае около всяка нова книга. В какъв тираж ще се отпечата? Колко души ще искат да я прочетат? На колко езика ще се преведе?
Зорница Христова
Вървим сред множеството книги със Свобода Цекова. Измежду павилионите мярвам Лорънс Шимел, автора на „Късмет“ – книга, издадена на над 30 езика, включително и от мен на български. Освен писател Лорънс е преводач, идва тук от сто години и познава всички. Вярно ли е, пита го Свобода, че тази година панаирът е по-малък? Мда, потвърждава Лорънс. Заради войните няколко страни не дойдоха, Филипините, Индонезия, Австралия също се отказаха. Очевидно и Иран. Тези с лицензите завзеха част от това хале, преди не бяха тук, отбелязва Свобода. Лорънс кимва.
Войните се отразяват и на такива неща като детското книгоиздаване, да. Войната в Украйна – съвсем видимо, може би защото „Старият лъв“ и преди това печелеше много награди със своите ултраконцептуални заглавия. После войните също станаха много, а детските книги – повече обърнати към темата за войната въобще, за нейната цена, за нуждата да изплетеш дома си отново, от нищото, от събрани по пътя нишки.
Такава е темата на Thread by Thread от Алис Бриер-Хакет, илюстрирана с дорисувани снимки на действително плетиво на един миши дом, който внезапно започва да се разплита, мишките бягат с една кука и десетина бримки на нея, преди да започнат отново да сплитат свой пристан – този път по-шарен. (Впрочем другата забележителна „плетена книга“ видях на полския щанд, там преждата беше пъпна връв. Преди три-четири години пък прежда имаше в книга за Луис Буржоа.) Такава беше темата и на ред други книги, включително нашата „Колелото на Кинан“ от Петя Кокудева. Но съзнанието за световния контекст се формираше и по други начини.
Чудех се дали селекцията на иранската художничка Нушин Садегян за визуалната идентичност на фестивала (и изложбата на 45 нейни творби в самото начало на илюстраторската изложба) не е също подобен жест. От друга страна, Нушин действително рисува великолепно, печелила е много други награди и при всякакви обстоятелства би заслужила признание. И все пак...
Но всъщност има ли реално значение какво прави светът на детското книгоиздаване във времена, когато количеството (силата) очевидно беснее над международните правила, над опитите за позоваване на ценности като справедливост, човеколюбие, равенство, уважение към различието – ценности, които тези хиляди детски книги съдържат, но новините след тях опровергават? Не е немислимо и да си представим как дори този свят може да бъде превзет от едни други послания... Не е да не помним такива времена. И не е да не виждаме какви политически реакции будят у нас образованието и културата за деца.
Антония Апостолова
И все пак срещата между човека и книгата е качествена, не количествена. Не само заради наградите и селекциите, които се опитват да балансират пазара. Естеството на четенето е такова. Един човек, една книга, една история. И „малко и голямо“ значат нещо друго в детската литература, където това е магичното съотношение между детето и възрастния – съотношение, което се обръща с времето, но може да запази своята съкровеност, своето връщане към същността. Като в „Голяма и малка“ от Ариана Скилони и Ракел Каталина, където една деветдесетгодишна жена се смалява, смалява, смалява, докато вятърът не я подхваща и тя трябва да се хваща за тревите, докато не почне да се обърква и да губи пътя към дома си, докато не се затваря в него и не подгонва натрапниците с хитроумни способи, като камъчета от прашка и гигантски сенки. Мъничка-мъничка, накрая Наталия се покатерва до ухото на влязъл да си почине странник... и му пее люлчината песен от детството си, с която му припомня кой е.
Изящно, нежно и топло нарисувана книга... която може би ни подсказва какво може детската литература и защо е важно възрастните да я четат на децата: освен всичко друго – заради самите себе си, за да чуят на глас кои са и какво точно ценят.
Един маршируващ е луд, пише в „Там е разликата“ от Джасинто Лукас Пирес.
Много маршируващи са армия.
Тълпата прави от символите политика.
Отделният човек прави от символите поезия.
Един играч, който нарушава правилата, е измамник.
Много играчи, които нарушават правилата, създават нова игра.
Една точка е край.
Три точки са...
В емблематичната си колонка „Ходене по буквите“, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. В началото на 2020 г. той я пренесе в „Тоест“. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка. От края на 2021 г. по буквите тръгна Зорница Христова.
Активните дарители на „Тоест“ получават 20% отстъпка от коричната цена на всички книги на над 15 български издателства. Кои са те – вижте в условията на Читателски клуб „Тоест“.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни