Преди броени дни станалата вече култова аржентинска писателка Саманта Швеблин в дискусия с Георги Господинов и Дария Карапеткова разказа за рисковете и радостите да четеш, пишеш и мислиш света през литературата днес. Часове преди това тя се срещна и със Стефан Иванов – ето техния разговор.
Тази седмица Зорница Христова поставя на фокус две чудесни съвременни книги, в които апокалипсисът е „в една лодка“ близки хора, но изплуването се оказва невъзможно без широтата на разбирането и приемането, без щедростта на протегнатата сурова и помилваща ръка.
Съществуват книги, които четат нас, докато ние ги четем и препрочитаме. „Горски цар“ на Мишел Турние е такава, твърди Стефан Иванов, и ни разказва за разликите между първия и втория си прочит, както и за годините между двата.
В навечерието на гостуването си в България Колъм Тойбин отговаря на въпросите на Антония Апостолова прямо и без да щади читателите си. Писането, а и четенето като че ли винаги се случват извън зоната на комфорт. А възможността за провал е втъкана в създадената от човека литература.
Съвременната исландска литература е слабо позната у нас, но напоследък, благодарение на Светла Стоянова и издателство ICU, се появява ново рафтче в библиотеката на литературния превод. И то не остава незабелязано от Антония Апостолова.
В сезона на черешите литературата ни отпразнува 30-годишнината на манифестната стихосбирка на Георги Господинов „Черешата на един народ“. Стефан Иванов разказва за новото издание и коментира през включените текстове и паратекстове случилото се извън литературата за този малко повече от четвърт век.
В сезона на дългите книги и потапяния Зорница Христова ни изненадва с три стихосбирки, всяка от които е посвоему бляскава като забравена в небето лятна светкавица и отрезвяваща като дъжд, който винаги напомня за края.