В сезона на дългите книги и потапяния Зорница Христова ни изненадва с три стихосбирки, всяка от които е посвоему бляскава като забравена в небето лятна светкавица и отрезвяваща като дъжд, който винаги напомня за края.
Дни преди лятното слънцестоене Антония Апостолова ни препоръчва книга с разкази, която на пръв поглед е безсъбитийна и се занимава с липсите, празнините и пукнатините в историите. Вторият поглед и прочит обаче ще ви отведе на неподозирани места. Никол Краус умее това.
Общуват ли помежду си литературните поколения? Четат ли се едни други в книгите си? Познават ли се изобщо? И доколко важно е това за консолидирането на съвременната литература и литературна среда? Отговорите – от Зорница Христова, която ни среща с две днешни книги.
В последния (засега) епизод на „Тоест разговаряме“ ни гостува Зорница Христова – писателка, преводачка, издателка и човек, който умее да говори за книгите така, сякаш между тях има невидими мостове.
Литературата има изключителното качество да ни припомня онова, което историята често пъти забравя или банализира. Това прави и политическият, психологически и философски роман на Артур Кьостлер за тоталитаризма, към който Стефан Иванов ни връща „на второ четене".
За връзката между човека, Земята, екологията, поетиката и политиката – Ина Иванова разговаря с известната полска писателка и университетска преподавателка Юлия Федорчук по повод последния ѝ роман „Домът на Орион“.
Стефан Иванов в един неполитически разговор с ирландския писател Пол Линч: за метафизичното измерение на писането, за човешката ситуация, за усилието и трагиката да узнаем кои сме и да съхраним достойнството си.