Макар че сме в началото на пролетта, Антония Апостолова ни връща към една книга за пропукванията и пробивите в зрялото лято – великолепен сборник с разкази на румънската писателка Елена Владаряну. Ако харесвате Селинджър и американските разказвачи на XX век, тази книга е за вас.
Две книги, в които според Зорница Христова мечтата на човека за рай е доведена до абсурд. Едната е графична новела на художника Веселин Праматаров. Другата е най-новият роман на големия британски писател Джулиан Барнс.
Родова памет и мит, идентичност и конструиране на биографичното: това са основните нишки, които заплитат романа, представен ни от Стефан Иванов „на второ четене“. Заедно с въпроса къде се пресичат реалното и фантастичното, докато изграждаме камък по камък разказа за живота си.
В епохата на постистината, когато т.нар. факти губят тежест и ни заслепяват като сажди след опустошителен пожар, Зорница Христова ни насочва към историята на всекидневието и мемоарния жанр. Шанс да възвърнем вярата си, че миналото ни все още успява да намери легитимни разказвачи.
На Бъдни вечер професор Андершен става случаен свидетел на убийство. Въпросът е дали да се обади в полицията... Ето ви вътъка на класически криминален роман. Не такъв обаче е случаят. Авторът Даг Сулста ни изненадва, а Антония Апостолова разказва защо и как.
Какво е общото между приятелството, залесяването и порива към смисъл, който понякога се излива като разрушителен порой над ерозиращото ни битие? Зорница Христова има отговор и той е в паралелния ѝ прочит на три новоизлезли книги.
Четири години след началото на войната в Украйна Стефан Иванов ни припомня една особена книга речник, в която утре-то ненадейно е станало днес и животът ни, какъвто го познаваме, е разрушен. Остава езикът. Книга за четене в мирно време, докато все още има някакво време.