Докато лятото се превръща в спомен, Антония Апостолова ни препоръчва книга за спомените от всекидневието на детството, порастването и една магическа гора, през която всички рано или късно минаваме и наяве, и насън.
„Метафизичен трилър“ от руски емигрант – това е октомврийското предложение на Стефан Иванов. И още: Париж, фланьорстващ студент, изкуство, любов... но и подхлъзваща реалност, двойници, халюцинации и прочее тревоги на идентичността.
На прага на есента Антония Апостолова ни препоръчва книга в „есенния“ жанр на мемоарите – романа на френската нобелистка Ани Ерно. Текст, написан сякаш през погледа на няколко поколения, преживели социалните турбуленции във втората половина на ХХ век.
В първите дни на септември Зорница Христова тръгва по буквите на една скръбна и светла книга, новия роман на Георги Господинов. Този много личен разказ за загубата и нейното преживяване парадоксално ни превръща в общност и дори в „братство пред бездната".
Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук, която Стефан Иванов ни препоръчва тази седмица. Пример за това как добрата литература ни казва повече от историографския или политическия анализ. И ни предупреждава навреме за дебнещата беда.
В разгара на летните ваканции Антония Апостолова ни потапя в компетентния, ироничен и човеколюбив разказ за създаването, съществуването и закриването на един вестник. За кризата на традиционните медии и работещите в тях, предизвикана от настъпването на високотехнологичните реалности.
Зорница Христова пъхва в летния ни багаж три истински книги на съзерцанието – две стихосбирки и един сборник с есета или фрагменти. Книги, които изострят сетивата и избистрят смисъла. Йорданка Белева. Йордан Велчев.