За Радев и таралежите

В неделя вечер, 19 април, докато всички следяха с изненада изборните резултати и се опитваха да разберат какво се случва, аз се чудех как ще обясня на следващия ден на чуждестранните си колеги в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел кой точно е Румен Радев и къде се позиционира „Прогресивна България“ в европейския политически пейзаж.

От името ѝ просветеният западноевропеец, който се интересува от политика, може да остане с впечатлението, че става дума за лява партия. В ЕП третата по големина група се казва „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“ и обединява леви европейски партии, сред които и БСП. Сред мандатоносителите на „Прогресивна България“ са Политическо движение „Социалдемократи“ и Социалдемократическата партия. Тази информация не фигурира на сайта на „Прогресивна България“, но допринася за възприемането на политическия проект като ляв. В идеологическо отношение прогресивните идеи за промяна и напредък се противопоставят на консервативните идеи за запазване на статуквото, които са представлявани от традиционната десница. Какво му е прогресивното на Радев обаче? 

Ако попитаме ChatGPT къде ще позиционира „Прогресивна България“

въз основа на политическата ѝ програма, публикувана на сайта на партията, приложението за изкуствен интелект я оценява като сравнително обща: „много лозунги, малко конкретика“. Платформата комбинира социалдемократическа база, силна държава и антисистемна реторика. Социалдемократическата база идва от заявките за преодоляване на бедността (стр. 5), регулирането на монополи и картели (стр. 8), намаляването на неравенството и по-справедливо разпределение на благата (стр. 13). Ако обаче погледнем данъчната политика (плосък данък – стр. 20), пробизнес ориентацията (стр. 21) и фискалната дисциплина (ограничаване на бюджетния дефицит и контрол на дълга – стр. 20), това са десни и консервативни политики.

В задачата се пита: как леви цели ще бъдат изпълнявани с десни инструменти? За намаляване на неравенствата и преодоляване на бедността в най-бедната държава от Европейския съюз от влизането ѝ в ЕС досега ще се изискват допълнителни средства. Ако няма модел на солидарност – една от основните ценности в лявата политика – и по-високо облагане на по-високите доходи, как ще бъде намалена пропастта между хората с най-ниски доходи и тези с най-високи? Може ли „Прогресивна България“ да претендира, че е лява партия, ако не залага на обществената солидарност?

Идеята за постигане на леви цели с десни политики съвсем не е нова в България. Още през 2021 г. „Продължаваме промяната“ използва този лайтмотив, като идеята е, че ако се спрат злоупотребите в държавата и с парите от данъци се финансират социални политики, това ще бъде достатъчно, за да се повиши жизненият стандарт и да се пребори бедността. В случая всъщност нито „Прогресивна България“, нито „Продължаваме промяната“ се заявяват като леви или десни партии. Вместо това застават зад прилагането на базисните принципи на правовата държава, която събира данъци и ги инвестира в политики. Запазването на данъците ще се хареса на десните избиратели, а социалните политики – на левите и така спектърът на потенциални гласоподаватели и от двете страни се увеличава.

Като за капак, за да стане объркването между ляво и дясно при „Прогресивна България“ още по-голямо,

антисистемната реторика, посочена като характерен елемент на партията на Радев от ChatGPT, е основна характеристика на крайнодесните и крайнолевите движения в Европа. Те разчитат на противопоставянето на злите елити и онеправданото мнозинство и смятат, че единственото решение е разрушаването на съществуващата система и изграждането на нов ред, в който ще цари сигурност и правда, защото доброто най-накрая ще победи. В случая с „Прогресивна България“ тази реторика е особено печеливша заради хроничните проблеми с корупцията в България и натрупаното недоволство от предишните правителства. Прилагателното „справедлив“ например е използвано 17 пъти в програмата в най-различен контекст – от здравеопазването, през законодателството, ценовия пазар и ВиК услугите, до мира с Украйна.

Какво е справедливо обаче и от чия гледна точка? Справедливостта е морална категория и като такава може да има различно съдържание за представителите на различни социални групи, партии или държави. Това, което е справедливо за Украйна, едва ли ще бъде справедливо за Русия и обратното. Самият Радев още с влизането си в политиката през януари обвини Европа, че се е превърнала в „заложник на своята амбиция за морално лидерство“, а непосредствено след изборната си победа препоръча „прагматизъм“, тоест отхвърли моралните принципи като водещи във външната политика. Но замяната на международното право, което се основава на базисни морални ценности, и спазването на законите с понятия като прагматизъм или справедливост

плаши европейските партньори и те не знаят какво точно да очакват от новото правителство в България.

Председателката на групата „Обнови Европа“ в ЕП Валери Айер беше единственият лидер на политическа група в ЕП, която направи официално изявление след изборите в България:

Ние сме за България, която е надежден, ценностно ориентиран партньор в рамките на Европейския съюз, а не източник на нестабилност или демократично отстъпление […] България е важна. Тя не е в периферията, а в сърцето на отбранителната архитектура на ЕС – на външната граница, тя е стратегически разположена на фронтовата линия на Европа. България е важен производител на боеприпаси, помагащ на Украйна. Радев вероятно ще представлява риск за тези доставки…

Активността на Айер по отношение на България не е нова – евродепутатката беше на посещение в България преди изборите, за да подкрепи българските си партньори от „Продължаваме промяната“, които членуват в „Обнови Европа“. В качеството си на председателка на групата на либералите в ЕП Валери Айер следи отблизо темите, свързани с върховенството на закона в България, и беше неуморима застъпничка за незабавното освобождаване на кмета на Варна Благомир Коцев по време на неправомерното му задържане. Тя е единственият лидер на политическа група в ЕП, който заема активна позиция по вътрешнополитически въпроси в България, изхождайки от възгледа, че корупцията в една държава членка на ЕС е не само национален, а и европейски проблем.

Другите политически групи в ЕП засега не са правили официални изявления, но отделни депутати също изразиха скептицизъм – от загриженост не толкова за България, колкото за Украйна. След края на изборния ден Андреас Шидер (Група на социалистите, Австрия) например изрази опасения, че

празните обещания на Радев няма да променят нищо. Днешният резултат не само обещава по-нататъшно влошаване на политическата ситуация в страната и в живота на българите, но и тласка Европа назад. С Радев следващият съюзник на Путин вероятно ще влезе в Съвета, а Орбан просто предава щафетата.

От десния политически спектър колегата му Томаш Здеховски (ЕНП, Чехия) сподели сходни притеснения:

В момент, когато Украйна се бори не само за собствената си свобода, но и за сигурността на цяла Европа, не можем да игнорираме посоката, която поемат някои държави членки на ЕС. Днес Европа е изправена не само пред икономически или социални предизвикателства. Тя е изправена пред фундаментален въпрос: ще защитим ли ценностите, върху които е изградена? Това не е само за България. Това засяга всички нас.

Реакциите на европейските партньори в ЕП не дават никакви индикации за потенциално бъдещо сътрудничество с „Прогресивна България“. Факт е, че двама от кандидатите в листите на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов членуват в Групата на социалистите и демократите в ЕП. Предстои да видим дали те ще използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена – в съзвучие с името ѝ, макар и идеологическите разминавания да са големи. Европейските социалисти от своя страна трябва да се примирят с тоталното поражение на БСП, която и без това често им създаваше неудобства, например като се противопоставяше на ратификацията на Истанбулската конвенция в България или като заемаше открити анти-ЛГБТ позиции, все в разрез с линията и ценностите на групата. Готови ли са европейските социалисти на още идеологически компромиси с нов български партньор, или ще изчакат да видят развитието на проекта „Радев“, преди да си сложат нов таралеж в гащите?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.