Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.
За 80 дни някои могат да обиколят света, а ние се завъртяхме отново предимно около себе си, но с нови или добре забравени муцуни по кабинети, кресла и телевизионни студиа. Първите дни на новото управление обобщава Емилия Милчева.
Какво казват Конституцията, Стратегията за национална сигурност и последните три десетилетия от българската външна политика за националния ни интерес? Александър Малинов търси отговора през действията на Румен Радев, войната в Украйна и отношенията на България с ЕС и НАТО.
Политическата памет се оказва най-късата памет. В случай че не помните, а ако сте по-млади – и не знаете, че това вече сме го живели, Светла Енчева връща лентата към началото на Прехода и към думи, които отново летят из политическото пространство и звучат подозрително познато.
Ако достатъчно дълго повтаряш нещо, хората започват да го приемат за истина. Дори когато Конституцията казва друго. От „православната държава“ до защитата на патриарх Кирил – текст на Светла Енчева за политическите внушения, които се маскират като факти. И какво излиза, когато проверим фактите.
Първият месец на управлението на Радев мина под знака на дефицити, неразплатени сметки и обещания за реформи. И това поставя кабинета пред труден избор: да лекува причините за кризата или просто да управлява последствията ѝ. Коментар от Емилия Милчева.
В Европа Румен Радев говори като част от западния свят. В България – като негов скептичен наблюдател. Как една и съща политика може едновременно да разчита на европейските пари и отбрана и да поставя под съмнение основанията за тях? От Емилия Милчева.