Предварителните резултати от изборите очертават победител, но не и промяна. Зад обещанията за „разграждане на модела“ прозира готовност за ново разпределяне на влияние, както и липса на визия за реални реформи. Коментар на Емилия Милчева.
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.
Политиката у нас се води извън кадър, без риск и без сблъсък на идеи – там, където избирателят не участва и няма какво да сравнява. Това някак отговаря на въпроса в заглавието. И все пак... Коментар на Емилия Милчева.
В предизборните програми на партиите и коалициите жените почти липсват, освен като майки и демографски ресурс. Теми като равенство, насилие и труд остават встрани или се появяват бегло. Прегледът на тези програми показва системно изместване на разговора за правата на жените. От Светла Енчева.
Предизборната кампания се води по всички фронтове. Докато партиите спорят на терен, а ние си мислим, че знаем какво става, алгоритмите преподреждат вниманието ни и пренаписват дневния ред в посока София–Будапеща–Москва. Да гледаме ли към Унгария в чудене и за нашите избори? От Емилия Милчева.
Купеният вот всъщност е мрежа от зависимости, която се прокъсва, когато държавата действа. Акциите на МВР дават някакви резултати – засега повече видими, отколкото ефективни, но все по-често се поставя въпросът колко тежи реалната подкрепа на избирателите за ДПС – Ново начало. От Емилия Милчева.
Този текст тръгва от привидно прост въпрос и стига до неудобен извод: в предстоящите избори изборът не е между модели на управление, а между различни версии на едно и също обещание, от което леко ни е втръснало. Какво всъщност ни предлагат партиите? От Светла Енчева.