Освен прословутите шведски кюфтенца, които всъщност са турски, Швеция си е внесла от Турция и други лакомства – например сармите. Но най-ценните деликатеси всъщност не стават за директна консумация: това са думите. За една от тях – „калабалък”, ни разказва Екатерина Петрова.
Арх. Анета Василева продължава своя разказ за новия архитектурен популизъм, който не подминава и България. Втората ѝ статия по темата също стъпва на обстойната лекция, която тя изнесе на 23 април 2024 г. в Гьоте-институт – България, но в голяма степен я допълва и развива.
Как поезията влияе на обществото – и обратно? Имат ли поетите отговорност да се ангажират с политически и социални въпроси в творчеството си? Разговор между трима поети от три държави.
„София Прайд Филм Фест“ се завръща от 4 до 15 юни в столичния Дом на киното с качествена селекция от пълно- и късометражно кино. Нева Мичева избра три от заглавията, за да илюстрира вълнуващото му разнообразие: македонския „Домакинство за начинаещи“, аржентинския „Обвиняеми“ и българския „Любен“.
Крайно време е да престанем да се държим като „консерва“ и като „делюлю“ и да осъзнаем, че нашият език е неединен и в това е шансът за развитието му. Както и че разговорите на тази тема не са разговори за ядрена физика. Тоест време е за широк професионален и публичен дебат.
Излиза, че никак не е лесно да сме учтиви, без да сбъркаме някъде. Защо правилата за употреба на главната буква и за съгласуването ни затрудняват и сме склонни да ги пренебрегваме? В новата си статия в рубриката „Порция език“ Павлина Върбанова размишлява именно върху тези въпроси.
Надали има граматични форми, които са по-низвергнати от деепричастията. Защо много хора се въздържат да ги употребяват и основателни ли са аргументите срещу тях? Павлина Върбанова хвърля повече светлина върху проблема.