Седмицата (27 април

Имаме си 52-ри парламент и началото му бе дадено с поредица от речи, писани от изкуствен интелект. Или може би от естествен, който е дотолкова облъчен от постната псевдописмовност, ширеща се свободно и необезпокоявано из социални мрежи и телевизионни студиа, че неговото творчество няма особена разлика със създаденото от чатджипитиподобни платформи.

Единствената реч, която звучеше автентично, беше на Костадин Костадинов. Подозирам, че ако се направи езиков анализ на повечето неща, казани от трибуната в този ден, ще се окаже, че в неговата е имало най-много лексика и най-неклиширан синтаксис.

Но и да не се потвърди подозрението ми, едно е сигурно: омразата е дяволски автентична емоция и звучи по-истинно от добрите намерения, които понякога бият на кухо.

Ако не беше Костадинов за цвят, както и актуалният скандал между ПП и ДБ, откриването на новия парламент щеше да е особено скучно. Нямаше съспенс за нищо. Всички приятели са „винаги заедно, винаги, чааак до мрак“, даже един до друг на депутатските банки.

Самото ПП и самото ДБ и те са едно до друго, но в момента са по-скоро в някакъв своеобразен situationship режим, отколкото в реално коалиционен. Нищо че така го продаваха преди изборите. Всичките им избиратели и бездруго бяха наясно, че са се събрали орел, рак и щука и постоянно се търси четвърти за белот, който все не идва.

Обаче където ДБ, там и ПБ, така че коалиция може и да има, и то със съвсем козметична промяна в някоя буква.

Аз собствено смятам да седна някъде сравнително кротко, да не шавам много, за да не давам голям разход, и да чакам да потекат реките от мед и мляко, обещани от актуалния спасител. Съветвам ви и вие да си намерите спокойни занимания и тихи игри, докато все още можете да си го позволите, защото след време е възможно и да не сме в състояние да извадим я джобни, я психика за нещо друго.

При всички положения нещата ще се случват бързо и яростно, защото да си имаш 131 депутати е много по-добре, отколкото да си нямаш. Питайте Бойко Борисов. Той 131 не успя да ги докара никога, но едни 119 е имал, та сега с под 40 сигурно ще срещне някои неудобства. За част от тях се разказва в материал на „Булевард България“, който обръща внимание, че слабият резултат на изборите изправя ГЕРБ пред някои сериозни вътрешнопартийни сътресения.

В тазседмичния си текст за „Тоест“ Емилия Милчева също оглежда какво се случва в партиите, подредени в парламента след последните избори, и очертава възможните сценарии за посоката, в която ще поеме страната, след като Радев е на път да се преформатира от президент на премиер.

Пак за избори, само че за междинните в САЩ, е коментарът на Яна Хашъмова, която като човек, живеещ и работещ в Щатите от много години, напълно си дава сметка, че „живее в абсурдна политическа среда“.

„Всеки път, когато се случи нещо невъобразимо, си казвам, че това е дъното, но след това се оказва, че има и друго дъно, още по-дълбоко“, пише Яна и всички клатим глави в знак на разбиране, защото животът е кратък, но дъното – вечно.

Междувременно тази седмица крал Чарлз III държа реч пред американския Конгрес (писана от естествен интелект, видно беше), в която по много елегантен начин напомни на конгресмените кои са, къде се намират и защо са пратени в тази сграда, а също така и какво всъщност са Съединените американски щати за собствените си граждани, но и за народите по целия свят. Много му пляскаха, много му ставаха на крака и републиканци, и демократи, дано са разбрали, че им казва каквото им казва...

Какво още си казахме в „Тоест“ тази седмица?

Светла Енчева обръща внимание на сравнително ефективния начин, по който е протекла работата на МВР преди изборите на 19 април, като така за пореден път стана ясно, че „проблемът с купения и контролирания вот не е въпрос на етнос, култура или майчин език, а идва отгоре“. В текста си „Костеливият път към рибената глава“ Светла посочва примери какво се случва, когато показните акции престанат да са в центъра на полицейската работа, а тя се обърне към разследването на мрежите за натиск, оплетени от работодатели, институции и политици.

В броя имаме и нов материал от Веселин Златков, посветен на явлението „варненски популизъм“. Как стана така, че Варна даде на света и Костадин Костадинов, и Веселин Марешки, и Ивелин Михайлов?

Докато все още осъзнаваме резултатите от най-новите избори, можем с облекчение да отбележим едно: „варненската“ партия в следващия парламент ще е само една. Защо в кавички? Първо, „Възраждане“ отдавна е надраснала регионалния си произход. И второ, явлението „варненски политик“ надхвърля чисто географския си смисъл, защото предизвиква реакция едва когато се превърне в национален проблем,

пише Веселин в анализа си на политиците и формациите, тръгнали от Варна в опита си да завладеят света, България или поне Ветрино.

От Варна се преместваме към Бургас, за да изследваме друг феномен – библиотека за хората. След подаването на оставка от ръководството на „Магазин за хората“ ни остава само библиотеката в Бургас като нещо, което действително е за хората и за никой друг. Сравнението ми, разбира се, е напълно неуместно, защото, за разлика от недоразумението с магазините, Регионална библиотека „Пейо Яворов“ работи и е храм на комуникацията, дом на общността на града и съвсем истински културно-образователен център. Абсолютен феномен за нашите ширини. Тя работи без почивен ден, от понеделник до неделя, от 8 до 23 часа, а в летния сезон и 24/7. „Горе-долу по всяко време на денонощието там може да бъде срещната и Яна Кършийска, директорка на институцията“, пише Ина Иванова в новия си материал от рубриката „Тези хора“, в който ни среща тъкмо с Яна.

Яна Кършийска: Библиотеките са храм на комуникацията

Не сте ли си мечтали за огромна библиотека, която няма как да поберете у дома, но където денонощно се чувствате у дома си? Мечтата ви е сбъдната в Бургас от Яна Кършийска, с която се потапяме в увлекателен разговор благодарение на Ина Иванова.

ТоестИна Иванова

Ако имате път към Бургас, непременно се разходете до библиотеката и даже може да си постоите вътре, да си почетете, да си се успокоите от актуалното, което ви е налегнало.

Докато сме все още на книжна вълна, трябва да ви кажа, че този месец разходката на Зорница Христова „по буквите“ е из Международния панаир на детската книга в Болоня, откъдето ни донася три все още непревеждани у нас заглавия. Чудесен и съвсем личен разказ на Зорница за посещението ѝ на панаира, което, макар и традиционно за нея, всеки път всъщност е една съвсем нова среща, от която стават ясни много неща за детското книгоиздаване, но най-вече за света на възрастните.

И за да останем още малко при писането, ви препоръчвам интервюто на Стефан Иванов с ирландския писател Пол Линч, в което си говорят за литературата като търсене на смисъл отвъд политическото, за прозата като преживяване и за съпротивата срещу разсейването и загубата на индивидуалност.

Завършвам с първия материал, който публикувахме тази седмица – разговора на Роси Михова с Георги Гочев. Интервюто е част от новата ни поредица, в която Роси разговаря с наши съвременници с помощта на прочути „въпросници“ от културната история на света.

Прекрасен разговор, който в ерата на манифактурната оригиналност, е като луксозен ръчно правен шоколадов бонбон. Вкусът му остава с теб задълго.

„В робството има поне две „свободи“ или подобия на свободи, които са невидими“, казва Георги Гочев.

Първата е свободата от отговорност да правиш житейски избори. Втората е свободата от идентичност. Като роб ти нямаш грижата да търсиш и да утвърждаваш себе си. Ти си закачен за идентичността на своя господар.

С тези думи на Гочев и с последната работа на Banksy, която си кореспондира разкошно с тях, ви оставям на мира, за да си четете „Тоест“ до насита. Връщаме се с ново съдържание на 11 май.