Костеливият път към рибената глава

Да си го признаем – твърдата ръка е на почит в България. Дори сред избирателите на малкото партии, смятани за демократични. Да погледнем отношението към членовете на служебния кабинет на Андрей Гюров, асоцииран (кабинетът, впрочем и Гюров) с ПП–ДБ – единствената проевропейска и що-годе демократична парламентарно представена коалиция. „Звездата“ в правителството обаче се оказа не Андрей Янкулов, олицетворяващ стремежа на ПП–ДБ към правосъдна реформа. Лаврите обра вътрешният министър Емил Дечев в комплект с и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев. За последен път споменаването на длъжността главен секретар на МВР пораждаше такова благопочитание преди повече от 20 години, когато постът се заемаше от Бойко Борисов. А вицове за Чък Норис бяха рециклирани с имената на министъра и професионалния ръководител на МВР, например: „Като малък Емил Дечев винаги карал баба си да си изяжда закуската.“

Овациите за Дечев и Кандев впрочем бяха заслужени.

Но не защото те олицетворяваха твърдата ръка, подвизавайки се като шерифи в каубойски филм, както ги представяше народната любов, а именно защото не го правеха. Вместо да организират показни акции с мижав ефект, те разшириха обхвата на проверките за купен и контролиран вот. В навечерието на изборите Дечев отчете повече от 2000 сигнала за изборни нарушения (за сравнение, преди изборите през 2024 г. те са били 612), 534 бързи и досъдебни производства – (през 2024 г. са били 70, а разликата между бързото и досъдебното производство е, че първото е под ръководството на МВР, а второто – на прокуратурата). Без да пропускаме над 1 200 000 конфискувани евро, предназначени вероятно за купуване на гласове. А веднага след края на изборния ден МВР оповести и за кои политически субекти са отправени сигналите. Очаквано – най-много са били за ДПС (631), следвано от ГЕРБ (318). За останалите партии и коалиции са постъпили по по-малко от 20 сигнала.

Как беше преди?

Постигнатото от Дечев и Кандев заедно с министри от правителството на Гюров – като социалния Хасан Адемов и земеделския Иван Христанов – е значимо не само в количествено отношение. А защото не се свежда до обичайния расизъм и етническата дискриминация, в които обикновено се изразява борбата с купения и контролирания вот. Досега тази „борба“ приемаше основно две форми – показни акции в ромски квартали и опити за ограничаване на гласуването на българските изселници в Турция. Известно изключение от ограничаването до тези практики имаше по времето, когато вътрешен министър беше Бойко Рашков, който разпореждаше и проверки във фирми в опит да се ограничи корпоративният вот.

Операция „Дежавю“, или как МВР се бори с купуването на гласове

Задават се нови избори, а с тях и нови полицейски акции за овладяване на търговията с гласове. МВР както обикновено „респектира“ в ромските махали, защото „нагоре вече е опасно“. За контролирания вот и клиентелизма и дума не се отваря. От Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

Акциите в махалите

Обичайните акции срещу купения вот в ромски квартали включваха показни арести на лихвари с изземване на събирани от тях лични карти и списъци с имена, както и на магазинери, продаващи на вересия. Задържаха се и хора с криминално минало, у които са намерени я оръжия, я наркотици, я пари, я други забранени или незаконни неща (например стоки без бандерол). Така, от една страна, проблемът с купения и контролирания вот се свеждаше до ромите, от друга – се приравняваше до различни форми на престъпност, нямащи нищо общо с политическите права на гражданите.

Понякога обект на акциите ставаха не само заподозрените, а по-скоро всички, които живеят в определен квартал или просто го посещават. През 2021 г. например, по времето на Рашков, имаше случаи полицията да сформира КПП-та на входа на махали и да проверява всички преминаващи автомобили.

Тази практика обаче бледнее пред размаха на репресивността на бившия кмет на Кюстендил Петър Паунов. През 2011 г. той въведе КПП-та и пропускателен режим в изборния ден на местата, където гласуват роми, с цел „да няма напрежение и провокации и да не се затруднява работата на комисиите“. През 2015 г. пък Паунов организира референдум, на който гражданите на Кюстендил да гласуват дали той да се кандидатира за кмет, като не допусна до него жителите на ромския квартал. Комисията за защита от дискриминация се самосезира по случая.

Опити за възпрепятстване на изселниците в Турция

Интензивността на усилията да се попречи на българските изселници в Турция да гласуват зависи от отношението на властта към партията, за която преобладаващата част от тях възнамеряват да дадат гласа си. А понякога – и от желанието да се попречи на успешното представяне на изборите на нов политически субект, за какъвто биха гласували мнозинството от българите в чужбина. При втората хипотеза изселниците в Турция са „косвена жертва“.

Тази втора хипотеза беше приложена на практика на последните избори през април 2026 г., когато броят на избирателните секции в страните извън ЕС беше ограничен до максимум 20. Основното опасение на парламентарното мнозинство, приело промяната в Изборния кодекс (ИК), беше политическият проект на Румен Радев. Но и Делян Пеевски нямаше интерес изселниците да гласуват, защото в Турция не се радва на особена популярност.

Промяната в ИК е римейк на подобна от 2016 г., инициирана от Патриотичния фронт, чиято основна цел беше да се попречи на българските граждани да гласуват, а косвените жертви се оказаха имигрантите в други страни извън ЕС. Впрочем и тогава мярката беше отчасти в полза на ДПС. Същата година бившият председател на ДПС Лютви Местан създаде своя партия – ДОСТ, с която, в коалиция с НДПС на Орхан Исмаилов, се включи в изборната надпревара през 2017 г., разчитайки най-вече на избирателите от Турция. И макар да получи малко над 17% от гласовете извън България и 21,59% в Кърджали, общият резултат от близо 3% не беше достатъчен за влизане в парламента.

Друга практика за възпрепятстване на изселниците е опитът физически да им се попречи да гласуват в България. През същата 2017 година Валери Симеонов (председател на НФСБ, част от Патриотичния фронт) упражни физическо насилие върху жени, дошли от Турция за изборите. Той нарече една от тях „нагла“, защото „си знаеше правата“, и я определи като „пълничката баба“.

Защо допуснахме Валери Симеонов?

Това съвсем не е изчерпателен списък на недопустимите думи и действия на Валери Симеонов. Въпросът обаче е: Защо действията му не катализират достатъчно обществена енергия? Защо протестите срещу него…

ТоестСветла Енчева

Да „лекуваш“ гангрена с грим

Трябва да се признае, че въпреки расизма и ксенофобията си, акциите в махалите и затрудняването на изселниците в Турция да упражняват правото си на глас са опити за справяне със системни проблеми в българския политически живот. И те са, че местата с компактно ромско население са особено уязвими на контролиран вот, а българските турци – поне до изборите на 19 април 2026 г., когато досегашният модел претърпя сериозни поражения – масово гласуват за ДПС (понякога се появява конкуренция в лицето на друга „турска“ партия, която бързо залязва).

За да е такъв обаче т.нар. етнически вот, има причини и те не се премахват с козметично замазване на симптомите. Основният проблем е

паразитирането върху уязвимостта с политически цели.

Уязвимостта може да има много лица: бедност и задлъжнялост, страх да не разрушат единственото ти жилище, дискриминация и омраза от страна на мнозинството. Но също и увреждане, зависимост от работодател и липса на алтернативи за работа, необходимост от инфраструктура и пр.

Нещата всъщност не опират до етноса, нито до характеристиките на населеното място, макар ромите, турците и хората в малките населени места да са по-уязвими. Но дори софиянци бяха „наказани“, че са избрали за кмет Васил Терзиев, който пък не се е снимал с Пеевски. Докато столичани се ядосват защо е зациклил ремонтът на бул. „Стамболийски“ и защо не се извършват редица подобрения в града, се оказва, че София е получила едва 13% от бюджетното финансиране, което е заявила – по-малко в парично изражение, отколкото например Ветово или Гърмен.

В крайна сметка контролираният вот опира до политически натиск,

който, ако не срещне никаква съпротива, както беше по времето на правителството на Росен Желязков, се разпространява като гангрена далеч отвъд „обичайните заподозрени“ гласоподаватели в ромските квартали и „крепостите“ на ДПС. Ала както беше казал експертът по сигурност и бивш заместник вътрешен министър Филип Гунев, най-лесно е МВР да се концентрира върху криминалния контингент, защото „нагоре вече е опасно“ и „политически рисково“.

Как беше сега?

В опитите за ограничаване на контролирания вот служебното правителство на Андрей Гюров, наред с обичайните акции в рискови ромски квартали, се опита да стигне и там, където „вече е опасно“. То реагираше на сигнали срещу кметове, общински съветници, кандидат-депутати с имунитет.

Мащабът на проверките показа, че опити за влияние върху вота може да се правят на най-различни места. Беше арестуван например директорът на пощата в Кърджали по сигнал, че е отправял заплахи, свързани с изборите. Според МВР той е карал служители на хуманитарна организация (по-късно се разбра, че става дума за Българския червен кръст) да казват, че храната, която дават на уязвими хора, е подарък от ДПС.

Друга форма на натиск са заплахите към хора с увреждания и близките им, които се грижат за тях, че ако не гласуват за определена партия, няма да получат пари за личен асистент или размерът на средствата ще бъде намален. Това е един от разнообразните методи за шантаж, свързан с достъпа до социални програми.

Вотът може да се контролира също чрез работодатели, които нареждат на служителите си за кого да гласуват – под страх от уволнение или намаляване на парите „под масата“, или пък с обещание за „материално стимулиране“. Колкото по-крупни са тези работодатели, толкова по-голям е ефектът. ТЕЦ „Бобов дол“ например е бил тема на журналистически разследвания във връзка с контролирания вот. Няколко дни преди изборите полицаи от управлението на МВР в Кюстендил извършиха проверки и иззеха документи, списъци и пари, които дават сериозни основания да се предположи, че „има нещо гнило“.

Разширяването на периметъра на борбата с изборните нарушения ясно показа,

че проблемът с купения и контролирания вот не е въпрос на етнос, култура или майчин език, а идва отгоре. Както гласи известната до баналност поговорка, рибата се вмирисва откъм главата. Докато правосъдната система обаче е политически зависима, не може да се очаква, че „главата“ ще отговаря за престъпленията си.

Освен това – защото като съдия е наясно докъде се простират границите на действие на един вътрешен министър – Дечев не си позволи зрелищни акции, които впоследствие да се обърнат срещу него – например да изгони Борислав Сарафов от кабинета на главния прокурор, за което беше нееднократно призоваван. За разлика от Бойко Рашков, който през 2022 г. разпореди да бъдат арестувани за 24 часа Бойко Борисов, пиарката му Севдалина Арнаудова и бившият министър на икономиката Владислав Горанов. Макар тази акция да предизвика бурна радост сред критиците на ГЕРБ, тя се оказа фиаско, за което ПП, а покрай тях и ДБ платиха висока цена.

Макар да не стигна до вмирисаната глава, постижението на правителството на Андрей Гюров е, че не се задоволи само с опашката на рибата, а се придвижи малко към перките ѝ, между острите и отровни шипове. Кой знае, ако някое правителство успее да стигне до главата, току-виж се окаже, че тя получава нареждания от друга, по-голяма и по-миризлива глава.