Една седмица делят унгарските и българските парламентарни избори. И докато в Европа преобладава радостно облекчение след категоричния разгром на 16-годишното управление на Виктор Орбан, погледите не са вперени в България. А току-виж тя се превърне в следващия троянски кон на Русия в Европа. Проучванията отреждат победа на политическия проект на Румен Радев „Прогресивна България“. В предизборната му програма се говори за „свободна и суверенна европейска демокрация“ и „ясни демократични ценности“, но реториката и действията на Радев досега свидетелстват за последователна пропутинска ориентация.
Макар според прогнозите „Прогресивна България“ да е далеч от конституционно мнозинство, каквото получи „Тиса“, и дори от обикновеното, възможно е повече от половината депутати в следващия парламент да се окажат проруски. И да прокарват заедно политики, независимо дали официално са в коалиция.
Защо Радев може да стане следващият Орбан?
Фигурата на спасителя
„Фидес“ идва на власт след глобалната икономическа криза от 2008 г. и след неуспехите на тогавашното ляво правителство да предотврати болезнени икономии. Орбан се възприема като спасителя, който ще помогне на унгарците да се справят без чужда помощ и да възвърнат националната си гордост.
Контекстът в България през 2026 г. е доста по-различен, но и Румен Радев се възприема от много от потенциалните си избиратели като спасител. Според едни той ще помогне на страната да се справи с корупцията. Според други ще допринесе за възвръщането на националния суверенитет (каквито надежди са се възлагали и на Орбан навремето). Трети очакват от него и двете неща. А в кампанията си Радев максимално бяга от конкретика, за да привлече възможно по-широка периферия.
България впрочем има традиция в избирането на „спасители“, особено ако идват с някакъв властови ореол (което не означава реална власт). Такъв беше Симеон Сакскобургготски през 2001 г., а след него – Бойко Борисов. Първият е бивш цар, а вторият, както и Румен Радев – генерал. Поради липса на резервен цар генералът може да бъде детрониран най-малкото от друг генерал, който освен това е и доскорошен президент.
Емилия Милчева
Интересите на Русия
Русия има интерес от засилването на влиянието си в Европа и от отслабването на ЕС. Ако вече не може да разчита на Унгария както преди, твърдо на нейна страна остава само управлението на Роберт Фицо в Словакия. И макар Фицо да се заканва, че ще продължи да блокира заема на ЕС за Украйна, и неговото оставане на власт не е гарантирано.
Бойко Борисов винаги се е опитвал да е в добри отношения и с Путин, и с ЕС, като се старае да угоди на всички и им казва това, което смята, че искат да чуят. Досега Радев, макар да не е поставял под въпрос европейския път на България, е клонял повече към Русия, което става ясно и от позициите му за Украйна. Освен това той, подобно на Орбан, интерпретира подкрепата на общите политики на ЕС като загуба на национален суверенитет. В началото на кампанията си за предстоящите избори той например заяви:
Нагледахме се как постепенно се руши и отнема националният ни суверенитет, как българските управници, отивайки в Брюксел, предварително казват „да“, дори преди обсъжданията, преди дебата, само за да се нагодим и да покажем, че сме готови да подпишем и да приемем всичко, независимо дали то ще се отрази негативно на нас, а в перспектива дори и на самия Европейски съюз.
„Пробитите“ служби в България
През 2024 г. Върховният съд на Румъния анулира резултатите от първия тур на президентските избори, на който първи беше Калин Джорджеску. Причината? Разузнавателни данни, разкриващи руска намеса в кампанията, осъществявана чрез десетки хиляди профили в TikTok и Telegram.
„Фондация за социални и хуманитарни изследвания“ прави изследвания на българските онлайн медии както през 2022 г., когато започна войната в Украйна, така и през 2024 г. И установява както значително количество антидемократична руска пропаганда, така и механизми за разпространяването ѝ чрез сайтове „гъби“. През 2024 г. Центърът за изследване на демокрацията пък публикува анализ на влиянието на Кремъл в мрежите от бивши военни в България.
През март 2026 г. „Свободна Европа“ публикува анализ, според който 70 групи във Facebook с общо 1,3 млн. потребители внезапно стават в подкрепа на Радев и „Прогресивна България“. А преди това са били за нещо друго, включително за авточасти. Преименуването на част от тези групи става в един и същи ден, което говори за координирана акция. Скоро след това базираното в Брюксел сдружение Balkan Free Media Initiative и Sensika оповестиха съвместен анализ. В него се обръща внимание на масова подкрепа за Радев във Facebook и TikTok, за която може да се предположи, че не е автентична.
България изгони 70 дипломати и сътрудници на Руската федерация през 2022 г. Оттогава обаче не изглежда службите да предприемат някакви решителни действия за ограничаването на руското влияние. Според Politico страната ни е поискала подкрепа от ЕС за ограничаването на намесата на Русия в предстоящите избори. Но това, както и привличането на разследващия журналист Христо Грозев с подобна цел, е инициатива на служебното правителство на Андрей Гюров, не на разузнаването.
Това вече се случва
Ако България завие към Русия, промяната няма да е рязка, както не е била рязка и в Унгария. Да не забравяме, че Борисов наричаше Орбан „голям приятел и колега“, а по време на Борисовото управление се е случвало България да заема позиции против ЕС заедно с Унгария. Подобна тенденция вече съществува. Тенденцията към орбанизиране се осъществява на няколко фронта:
Първият е посредством дезинформационни кампании. Тук може да споменем кампаниите срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, Закона за социалните услуги, Стратегията за детето. Същевременно българското население е заливано от всевъзможни антидемократични и евроскептични опорки и фалшиви новини.
Светла Енчева
Вторият фронт е чрез съдебни решения и закони в духа на руското законодателство. Такива са решенията на Конституционния съд и на Върховния касационен съд по отношение на Истанбулската конвенция и смяната на юридическия пол на транс хората. Що се отнася до законите, на първо място трябва да се спомене забраната на т.нар. ЛГБТ пропаганда в образователната система. Тук можем да причислим и приемането на Закона за прозрачност и почтеност в управлението, по-известен като Закон за лобизма. Според него комай единствените „лобисти“ остават… неправителствените организации, които могат да се окажат нещо като „чуждестранните агенти“ в Русия.
Третият фронт е игнорирането на задължителни за България решения на европейски съдилища. Например през 2023 г. Европейският съд по правата на човека постанови, че България трябва да създаде правна рамка, с която да се уреждат отношенията на еднополовите двойки, сключили брак в чужбина. Две години по-късно и Съдът на ЕС се произнесе в същия смисъл, но конкретно за браковете, сключени в страни от Съюза. И двете решения не бяха взети под внимание, макар да са задължителни за България. Междувременно през март 2026 г. Съдът на ЕС постанови също, че идентичността на българските граждани, които са сменили пола си в държави членки, трябва да се признава и в България. Отиващият си парламент обаче, зает с приемането на популистки закони, очаквано не отрази този факт.
Други фронтове са например зависимата правосъдна система, която не гарантира справедливост, а действа кампанийно, както и практическите политически решения, които са в полза на Русия, а не на ЕС, например изграждането на т.нар. Турски поток.
Светла Енчева
Защо Радев може да не стане следващият Орбан?
Липса на конституционно мнозинство
Унгария изглежда изключение от типичния политически модел в Европа, който разчита на коалиции. Когато унгарците са решени да сменят властта, осигуряват на победителя конституционно мнозинство. Новото правителство на „Тиса“ ще разполага с над 60% от местата в парламента, а през 2010 г., когато Орбан идва на власт, за него гласуват повече от 2/3 от отишлите до урните.
След 1989 г. в България единствено БСП през 1990 г. и ОДС през 1997 г. вземат повече от половината места в парламента. През 2001 г. едно място не достига на НДСВ до мнозинството – въпреки харизмата на бившия цар. Ако Румен Радев спечели изборите, ще му се наложи или да се съобразява с коалиционни партньори, или да обяви правителство на малцинството и да разчита на ситуационна подкрепа от парламента. Или да се стигне до нови парламентарни избори. При всички случаи няма да му е лесно да прокарва политики, променящи драматично конституционното устройство на България. И трябва да притежава хамелеонщината на Бойко Борисов и способността му да възкръсва от пепелта, за да може да се задържи на власт толкова дълго като него.
Емилия Милчева
Загуба на харизмата
Българските гласоподаватели обичат да избират харизматични „спасители“, но и бързо се разочароват от тях, ако „спасителите“ не отговарят на очакванията им (което по правило се случва). А Радев казва на (почти) всички това, което смята, че искат да чуят, така че няма как да отговори на всички очаквания. Ако той управлява в коалиция или разчита на плаващи мнозинства, това ще означава да прави компромиси, а избирателите не обичат компромисите, колкото и наложителни да са те. А и са уморени от честите предсрочни избори през последните пет години. Освен това, ако доскорошният президент не успее да демонтира модела „Пеевски“, Пеевски ще го погълне, както направи и с Борисов.
Ултраконсерватизмът вече не е секси
По време на управлението на Орбан се наблюдаваше възход на ултраконсервативната десница. Във Франция Марин Льо Пен разшири подкрепата си, в Германия възникна и набра скорост „Алтернатива за Германия“ (АзГ), в Италия спечели (относително по-умерената) Джорджа Мелони и пр. В САЩ Тръмп победи на изборите през 2016 г., изгуби ги през 2020 г., но през 2024 г. американските граждани отново му гласуваха доверие. Тази политическа тенденция все повече доближаваше Запада до антидемократичните идеи на Путин, а ултраконсервативни и руски сили често действаха заедно, например в кампанията срещу Истанбулската конвенция. Самият Тръмп нееднократно е заемал страната на Русия, а също така е демонстрирал подкрепа било за АзГ, било за Орбан.
По време на втория си мандат обаче Тръмп успя да доведе ултраконсерватизма до собственото му отрицание. Върхът (засега) на това са обидите по адрес на папата и публикуването от американския президент на негово изображение като Христос – действия, които възмутиха и най-консервативните му избиратели.
Геополитическата ситуация се променя и вече не е престижно да си тръмпист. За Българското Тръмп общество, чийто учредител е Борислав Цеков, бивш съветник на Радев, вече нищо не се чува, а основателят му си купи социологическа агенция. В обозримо бъдеще може Русия и консерватизмът да се окажат отново в два различни лагера, което би изправило Радев пред идентичностен проблем, какъвто Орбан през по-голямата част от управлението си не е имал.
Европейски имунитет срещу троянските коне
Последният аргумент е по-скоро пожелателен. След Орбан ЕС може и да е изградил някакви съпротивителни сили срещу троянските коне в редиците си и тези съпротивителни сили може би могат да намерят израз в определени политики. Например – не само пари срещу реформи, а и пари срещу съобразяване с европейското законодателство. Това силно би затруднило държавите членки, опитващи се да изградят авторитарни режими по образеца на Путин.
Поуки за кандидат-спасителите и техните избиратели
Провалът на „нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан, както той сам нарече режима си, би трябвало да направи кандидатите да заемат мястото му, а също и избирателите, по-предпазливи. Защото показва, че антидемократичната власт не е гаранция срещу корупцията, а по-скоро я прави безконтролна, задушавайки гражданското общество, което е в състояние да ѝ противостои. Освен това може да доведе до обедняване – по данни на „Евростат“ през 2023 г. покупателната способност в Унгария става най-ниската в ЕС, задминавайки дори тази в България.
Затова борбата с корупцията е обречена на неуспех, ако не е свързана и с борба за демократични ценности. Впрочем един от най-ярките знаци, че режимът на Орбан е към края си, беше безпрецедентният по масовост прайд в Будапеща през 2025 г. – въпреки забраната му и със закон, и в Конституцията. Щом между 180 000 и 200 000 души се включват в събитие, обявено не просто за незаконно, а и за противоконституционно, значи властта е сериозно разклатена.
Светла Енчева
Макар Мадяр да се определя като консерватор (трудно е да не се заявиш като такъв в Унгария, както и в България е трудно да си либерал), той е далеч по-умерен от пишман консерватори като Тръмп и „пазители на традиционните ценности“ като Путин. Например той е казвал, че партията му работи за страна, в която няма значение кой кого обича, както и че за едно дете е по-добре да бъде при еднополова двойка, отколкото в системата за закрила на детето. И тези твърдения не са пречка за решителната му победа (българските политици да си водят записки).
Така че въпросът не е само дали България се е запътила натам, откъдето Унгария се връща. Въпросът е дали изобщо има хоризонт за този път, или той не след дълго ще бъде част от миналото.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни