NB!
„Няма места.“ Журналистиката след журналистите
Ако се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо... Защо стана така – от Дарина Сарелска.
В тесния проход на кавичките
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.
ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?
Седмицата (2–7 февруари)
Седмица, пълна с новини, които ни се иска да не бяха стигали до нас. Вижте и какво публикувахме в „Тоест“.
Кръв, порно, политика
Това, което дават по новините, е белег за нещо отдавна случващо се под носа ни: умишления отказ на институциите да си вършат работата. Коментар на Емилия Милчева.
По буквите: Кутси/Остър, Брандао, Вожли/Манджуков
Какво е общото между приятелството, залесяването и порива към смисъл, който понякога се излива като разрушителен порой над ерозиращото ни битие? Зорница Христова има отговор и той е в паралелния ѝ прочит на три новоизлезли книги.