NB!
Защо няма лидерски дебати?
Политиката у нас се води извън кадър, без риск и без сблъсък на идеи – там, където избирателят не участва и няма какво да сравнява. Това някак отговаря на въпроса в заглавието. И все пак... Коментар на Емилия Милчева.
Гласовете на Америка – брой 14
Белият дом редува молитви и бомбардировки, а Великден в САЩ се оказва едновременно ритуал и реторика. Някак погълнати от великденския заек, Ормузкия проток и „инвестицията във война“ седим и се чудим кой и какво точно празнува. Новият брой на бюлетина за САЩ на Йоанна Елми е тук.
Анахронизъм: Жените в предизборните програми през 2026 г.
В предизборните програми на партиите и коалициите жените почти липсват, освен като майки и демографски ресурс. Теми като равенство, насилие и труд остават встрани или се появяват бегло. Прегледът на тези програми показва системно изместване на разговора за правата на жените. От Светла Енчева.
Ами ако САЩ излязат от НАТО?
Живеем в свят, в който съюзите не са даденост. И това донякъде е добре, защото бяхме склонни да ги приемаме за вечни, а е полезно да си припомняме защо съществуват и какво точно изчезва, когато ги няма. Но ако САЩ се оттеглят от НАТО, в какво ще се превърне Европа и на каква цена? От Искрен Иванов.
Как да разбираме воскръсналите (по Великден) словеса
По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.
Седмицата (30 март – 4 април)
Между полетите извън орбита и предизборната гравитация търсим посока, смисъл и малко въздух. В този брой на „Тоест“ събираме „още от същото“ и причините да не го приемаме за нормално, както и „малко от другото“, което винаги е по-важно. Ето какво публикувахме тази седмица.
Преди изборите: Инфлация на страхове, алгоритми на разделението и дъх на петрол
Предизборната кампания се води по всички фронтове. Докато партиите спорят на терен, а ние си мислим, че знаем какво става, алгоритмите преподреждат вниманието ни и пренаписват дневния ред в посока София–Будапеща–Москва. Да гледаме ли към Унгария в чудене и за нашите избори? От Емилия Милчева.