В сезона на дългите книги и потапяния Зорница Христова ни изненадва с три стихосбирки, всяка от които е посвоему бляскава като забравена в небето лятна светкавица и отрезвяваща като дъжд, който винаги напомня за края.
Да бъда, боже, помогни ми днес, за утре аз ще се погрижа. Дари ме близкото да виждам, в пресекването на дъха ми...
Нека го кажем така вдъхновение нямам Трудно мисля за по-натам Спомням си само откъслечни фрази Много грозота насилие и самота около...
Впечатлен от предположението че светът веднъж бил безбрежен криел се в нощта Спомняйки си че той е човекът а книгата привидение оставил...
С настървено старание – сякаш се отдължавам – непрестанно попълвам ведомостта с малките изпитания. Спешното на „Токуда“, ступорът пред разританите в антрето чехли, нелепото...
Пространството което иска да те изяде времето което те изпива прегръщаш някого потъваш в него с плахата надежда че ако сте двама...
Пс. 8:5 Какво е човекът – маймуна, която говори и може да ходи предимно на двата си крака в изправена поза и...