Нека го кажем така вдъхновение нямам Трудно мисля за по-натам Спомням си само откъслечни фрази Много грозота насилие и самота около мен но аз съм вече равна Тъмна агония в градината на Бог а той живее без сандали в съседния апартамент Майката...
Впечатлен от предположението че светът веднъж бил безбрежен криел се в нощта Спомняйки си че той е човекът а книгата привидение оставил...
С настървено старание – сякаш се отдължавам – непрестанно попълвам ведомостта с малките изпитания. Спешното на „Токуда“, ступорът пред разританите в антрето чехли, нелепото...
Пространството което иска да те изяде времето което те изпива прегръщаш някого потъваш в него с плахата надежда че ако сте двама...
Пс. 8:5 Какво е човекът – маймуна, която говори и може да ходи предимно на двата си крака в изправена поза и...
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
Във всяка къща имам тайници, места за желания, а вътре – подводни костюми в куфари, пуловери от чиста вълна, книжа и нерешени кръстословици....