В сезона на черешите литературата ни отпразнува 30-годишнината на манифестната стихосбирка на Георги Господинов „Черешата на един народ“. Стефан Иванов разказва за новото издание и коментира през включените текстове и паратекстове случилото се извън литературата за този малко повече от четвърт век.
В сезона на дългите книги и потапяния Зорница Христова ни изненадва с три стихосбирки, всяка от които е посвоему бляскава като забравена в небето лятна светкавица и отрезвяваща като дъжд, който винаги напомня за края.
Общуват ли помежду си литературните поколения? Четат ли се едни други в книгите си? Познават ли се изобщо? И доколко важно е това за консолидирането на съвременната литература и литературна среда? Отговорите – от Зорница Христова, която ни среща с две днешни книги.
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Свикнали сме да свързваме издателство Scribens най-вече с поезия. Но Стефан Иванов насочва вниманието ни към три книги с проза, споделящи усещането за изтъняваща реалност, в която въпреки всичко има място за уязвимост, нежност, катарзис.
Бързат влаковете на вечността, пак ще се напълнят, на миналото кръвоизливът започва да струи през шевовете на пролетните дрехи, излъчва се от...