Тази седмица Стефан Иванов насочва вниманието ни към един съвременен украински автор, който по нещо напомня на Йордан Радичков, по друго нещо – на Кенет Уайт, а иначе въздейства като „гръмоотвод, който отвежда електричеството на тревогата и стреса под земята..."
Къщи, които болят като тела, и тела, които се рушат и опразват като къщи. В добавка: езици, които ни свързват и делят, скарват и разсмиват, объркват и наместват. Всичко това в книгите на Пол Остър, Греъм Грийн и Николай Бойков, представени ни от Зорница Христова.
Сардини, лангусти, сьомги, раци богомолки и самотни китове са нежните и мощни герои в света на тази неотложно човешка книга, за която Стефан Иванов разказва толкова опияняващо увлекателно, че ти се иска да станеш част от мълчаливото говорене на морските творения небесни.
„Ако историята е твърде сложна, няма да има масов ефект; ако е твърде проста, няма да е вярна“, заключава Зорница Христова, докато ни разказва за една китайска и две български книги, в които темите за историята, забравата и травмата са централни.
Защо отделният човек, не масата, е важен в моменти на тежки обществени кризи – с избора си, с всекидневните си жестове на съпротива – ни убеждава Стефан Иванов с прочита си на Себастиан Хафнер.
След като се завърнахме от пътешествието из Малайзия с Петя Кокудева, Антония Апостолова ни запознава с първата малайска книга, преведена на български. Цветна, луда, вдъхновяваща човешка въртележка от истории, които ще ни се сторят учудващо близки.
Този път Зорница Христова ни представя една книга, но каква само! За първи път имаме възможност да четем на български един от най-големите съвременни английски поети – Филип Ларкин, с последната му стихосбирка. И в чудесния превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.