Варна не е монополист в местното производство на популисти, но често им дава първата сцена. Местни конфликти, бизнес интереси, недоверие към центъра и вкус към политическия тарикатлък превръщат „варненското“ в удобен модел за по-големи амбиции. От Веселин Златков.
В новата ни поредица Роси Михова разговаря с наши съвременници с помощта на прочути „въпросници“ от културната история на света. Първи в тази поредица е Георги Гочев, който поема риска да се изправи срещу няколко класически текста на Древна Индия – „Махабхарата“, Упанишадите и „Милинда Панха“.
В отразяването на изборите телевизиите вкараха роботи, но не и особен смисъл. И това ни показа предимно докъде се простират границите им – и технологични, и редакционни, и най-вече зрителски. На телевизионния фронт нищо ново, освен поредната пропусната възможност. От Дарина Сарелска.
На какъв език играем? Ако мислим, разговаряме и четем на български, ако гледаме филми със субтитри, защо това не важи за игрите ни? Втората част от класацията на игромислещите обръща внимание на този проблем, който като че ли най-сетне събуди интереса на играещите общности.
И тази седмица продължаваме да разлистваме заедно с Атанас Шиников двете „менюта“ в мюсюлманското отвъдно. Тези, които възнаграждават праведните, и онези, които изгарят вътрешностите на грешниците. За да допълни преживяването, Атанас е „поканил на масата“ сведущи по темата теолози и коментатори.
Разполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.