„Революцията няма да я дават по телевизията.“ Гил Скот-Херън е бил наясно с това отдавна. Контекстът днес обаче е друг – за да могат да оцелеят финансово, (сравнително) надеждните медии заключват съдържанието си и така се създават информационни касти, но и паралелни реалности. От Светла Енчева.
Защо е необходимо да се борим за оцеляването на демокрацията? Надали само защото нищо по-добро не е измислено. От Искрен Иванов.
Тя твърди, че обича да слуша музика, когато шофира. Насаме. Но всъщност целият ѝ живот е свързан с музиката по начин, който ѝ позволява да променя чуждия живот. Тази седмица Ина Иванова ни среща с хоровата диригентка Яна Делирадева.
Светла Енчева тръгва по следите на уличните музиканти в София, за да ги пита как всъщност се става уличен музикант и какво разрешително трябва да имаш за пред Общината. Оказва се, че всички знаят нещо различно и нищо не е докрай ясно. Ама това учудва ли някого?
Когато навън е студено, оценяваме повече домашния уют. Има обаче хора, които няма къде да се приютят. Теодора Станимирова участва в преброяване на бездомните хора в София, разговаря с някои от тях, както и с експерти, и ни разказва какво е видяла и научила.
Репортер изскача от засада пред пострадал от бедствие с въпроса „Как се чувствате?“. Виждали сте го стотици пъти по телевизията. И сигурно сте се питали какво ни носи този въпрос. На нас – нищо. На телевизията – рейтинг. За сивата зона на журналистическата етика у нас от Светла Енчева.
Има ли шанс женското здраве да излезе от периферията на медицината, без да потъне в маркетинг лабиринта, в който на милиони жени по света ежесекундно се продават милиони неща, които, освен че са по-скъпи просто защото са „женски“, понякога са и напълно излишни? От Надежда Цекулова.