NB!
Трябва да поговорим за смъртното наказание
Готови ли сте да гледате публични екзекуции? Пийт Хегсет, министърът на войната на САЩ, смята, че една екзекуция чрез разстрел на стрийм в интернет ще ни дойде много освежаващо на цивилизацийката. И по този повод Светла Енчева се пита колко далеч сме стигнали от времената на бесилките по улиците.
Русизми под прикритие
Разпознавате всички русизми в речта си? Лъжете се. За разлика от руските дронове, русизмите знаят как да се маскират като идеалните двойни и тройни агенти под прикритие. И пак за разлика от дроновете, те са напълно безопасни. Павлина Върбанова ще ви го докаже в две поредни „порции език“.
На второ четене: „Горски цар“
Съществуват книги, които четат нас, докато ние ги четем и препрочитаме. „Горски цар“ на Мишел Турние е такава, твърди Стефан Иванов, и ни разказва за разликите между първия и втория си прочит, както и за годините между двата.
Седмицата (5–10 октомври)
Изтребители, дронове и кости; Сюзан Зонтаг, Роси Михова и Биляна Курташева в задочен разговор; разходка из маносферата; за външната политика като вътрешна; още кино от Сан Себастиан; и накрая всички в един автомобил с Ан Карсън и Рамбо Амадеус.
„Сан Себастиан 2026“. Песъчинки и перли
На финала на разказа си за филмовия фестивал в Сан Себастиан Нева Мичева насочва вниманието ни към „още една малка подборка от любопитни произведения“, сред които се нареждат и новите филми на знакови режисьори като Макдона, Звягинцев и Херцог. Не за всички от тях Нева се изказва ласкаво.
„Сан Себастиан 2026“. „Трябва да се живее!“
Прегледът на филмовия фестивал в Сан Себастиан продължава и тази седмица. Нева Мичева ни представя любимеца на публиката „Черната топка“, няколко испаноезични попадения и българския филм „Обувките на баща ми“ с режисьор Христо Симеонов.
Патриоти за мъртвите – страхливци за живите
Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.