Ако руски олигарх плати за сватбата ти, а после баща ти каже, че си обещал да върнеш парите, сюжетът може да мине за балкански. Ако олигархът е начело на Международната асоциация по бокс (International Boxing Association, IBA) – организация в центъра на множество скандали, финансирана от руския енергиен гигант „Газпром“, а плащанията идват през свързана дубайска фирма, балканският сюжет е част от съвременния капитализъм. Ако обаче дни по-късно самият президент на Съединените американски щати казва, че ще върнеш парите, то ти сигурно си Доналд Тръмп-младши, а сюжетът е по-скоро бележка под линия в изобилното откъм скандали президентство на баща ти.
Ако само няколко седмици по-късно пък същият президент Доналд Тръмп свали санкциите върху износа на руски дизел (в опит да осигури поевтиняване на горивата у дома преди междинните избори в контекста на продължаващата война с Иран и растящите цени) и обяви спиране на огъня по енергийната инфраструктура между Русия и Украйна, то няма кой да отрече, че в XXI век финансовият интерес отдавна е изместил националния и какво значат там някакви си ценности. Тъй като корелацията между вярата в конспиративни твърдения и склонността да се подкрепя президентът Тръмп е добре известна, може би просто не са останали конспиратори, които да се поинтересуват от близките връзки на президента с руската олигархия; или може би просто конспирацията престава да бъде интересна, когато е твърде близо до истината.
Корупция и недоверие
Една трета от гласувалите за президента Тръмп през 2024 г. не одобряват как той изпълнява задълженията си. Мащабно проучване на Pew Research около месец преди междинните избори, които са на 3 ноември, показва, че едва трима от десет американци оценяват положително мандата на Тръмп дотук, а 69% не смятат, че президентът полага особени усилия да разделя бизнес интересите си от управлението на държавата.
Независимата американска медия Tangle следи всяка история, свързана с администрацията на Тръмп и корупция или конфликт на интереси. Там се обобщават фактите само от последните три седмици: завоите на Тръмп около войната с Иран подозрително съвпадат със залози за спад в цените на горивата; донори за новата бална зала, която Тръмп строи в Белия дом, са се възползвали от регулаторни решения в тяхна полза, от правителствени договори и дори от помилване на роднина на един от донорите; компании, които са пожънали ползи от отмяната на различни федерални законови действия, са обещали 210,5 млн. долара в дарения за републикански „комитети за независими разходи“, които набират и изразходват неограничени суми от физически лица, корпорации, синдикати и други организации и могат да ги харчат в подкрепа или срещу кандидати, стига разходите да не са координирани с кандидатите или с кампаниите им.
Има и още: имотният магнат и специален пратеник на президента Стив Уиткоф и зетят на президента Джаред Къшнър все още се мъчат да прекратят войната в Украйна чрез сделки с Путин, които биха били от полза на две близкоизточни групи, работещи с Къшнър, Уиткоф и финансовия поддръжник на Тръмп Тод Боели. Хубавото на подобни схеми е, че са твърде сложни за разбиране и са скучни за широката публика. Пълния списък (десет описани случая само за последните няколко седмици) може да намерите тук.
Isaac Saul
Вярата в президента остава най-силна сред твърдия му електорат, но доверието в администрацията относно икономиката, външната политика и имиграцията спада дори сред републиканците. С твърдението, че президентът взема добри решения относно имиграцията, са съгласни 77% от републиканците, с 11 пункта по-малко от началото на мандата. Ако през ноември 2024 г. 92% от републиканците са смятали, че президентът взема адекватни решения за икономиката, то към октомври 2026 г. съгласните с това твърдение са 67%.
Тенденциите са подобни и при оценката на външната политика. Оценката на демократите по трите параграфа е традиционно ниска, но дори там се наблюдава спад.
Какво ще стане на междинните избори?
Рейтингът на одобрение на президента Тръмп е нисък – 37%. На този етап в предходния му мандат беше 43%, а на Джо Байдън – 40%. Понастоящем републиканците имат много слабо мнозинство в Камарата на представителите – долната камара на американския парламент – с 218 представители, точно толкова, колкото трябват, за да се приема законодателство, плюс един независим депутат, който често гласува с републиканското мнозинство.
Около 81 от местата, които трябва да се запълнят след тези избори, са т.нар. toss-up, или с равен шанс да бъдат заети и от едната, и от другата партия. Според прогнозите 34 от тях сигурно ще отидат за демократите, за 17 е трудно да се правят прогнози, а 30 вероятно ще бъдат заети от републиканците. От 17-те в „сивата зона“ 12 в момента са заети от републиканци а 5 – от демократи. Но дори демократите да не спечелят нито едно от тях, те пак ще имат мнозинство в Камарата на представителите, ако спечелят всичките 34, които се прогнозират като най-вероятни.
Както казахме и миналия месец, междинните избори често са наказание за управляващата партия и изпълняват ролята на коректив и баланс на властите. Ако демократите успеят да вземат мнозинство и в Сената – горната камара на парламента, това ще е особено сериозна оценка на избирателите за политиката на републиканците от последните години.
Йоанна Елми
Сред 14-те места в Сената, които са във фокуса на надпреварата, 7 са с практически равни шансове за двете партии. Ако искат мнозинство, демократите ще трябва да спечелят четири от тях плюс четирите, за които се прогнозира, че е по-вероятно да отидат при тях. Това са места в Аляска, Айова, Канзас, Мейн, Мичиган, Охайо и Тексас.
Някои от изброените щати са традиционно червени и преминаването им към демократите би било сериозно събитие. През 2024 г. Тръмп спечели особено убедително в Аляска, Айова и Охайо. Затова дори републиканците да запазят тези щати, резултатите ще покажат дали подкрепата за партията се задържа на сходни нива, или преднината ѝ се свива и част от избирателите се отдръпват от нея.
Социологическите проучвания дават шанс на кандидати като Джеймс Таларико в Тексас, който може да е първият демократ сенатор от щата от 1988 г. насам.
В крайна сметка става въпрос за пари
През 2024 г. Тръмп обеща да сложи край на инфлацията и да направи Америка финансово достъпна отново. В началото на 2026 г. президентът обаче започна война с Иран, чиито последствия се усетиха особено силно от потребителите. Горивата стигнаха до средни стойности от 4 долара за галон (1 галон = 3,785 л), което е съществено увеличение спрямо началото на годината и надвишава средните цени от последните няколко години.
Американците се тревожат също за достъпа до здравеопазване и високите му цени, както и за цялостното поскъпване на живота. Това обаче не означава задължително, че гласуващите за републиканците ще се отметнат от избора си.
И ако някъде няма пари, то за политическите кампании нещата не стоят така. Към средата на октомври републиканците са събрали средства в размер на 320 млн. долара, а демократите – „едва“ 230 млн. Към тази сума се прибавят и 160 млн. от групата MAGA Inc, която извършва фондонабиране в рамките на движението „Да направим Америка велика отново“ (Make America Great Again – MAGA) на президента Тръмп. Финансовото предимство се използва основно за купуване на реклами;
реклами за над един милиард долара са излъчени в САЩ до септември.
Ако въпреки тези средства републиканците все пак изгубят надпреварата, това също ще е сериозна индикация – включително за донорите, които „инвестират“ в своите политически представители.
За какво се бори опозицията, а не срещу какво
Минат ли междинните избори, започва разговорът за президентските. И на тези междинни избори можем да се ориентираме не само срещу какво стоят демократите, но и за какво ще се борят оттук нататък. Поне засега президентът Тръмп не може да се кандидатира за трети мандат (засега, защото самият той нееднократно се е заканвал, че ще го направи, което защитниците му определят като невинна шегичка, а критиците му – като заплаха за демократичния ред). През последните години Демократическата партия е слаба, разкъсвана от вътрешни противоречия и в търсене на идентичността си – между демократичния социализъм на политици като Александрия Окасио-Кортес и по-традиционните крила на партията.
Може би кандидати като Сам Форстаг са бъдещето. Роденият през 1994 г. Форстаг е бил начело на синдикат и е работил като пожарникар към горската служба. Във видео за кампанията си, публикувано в социалните мрежи, той разказва, че когато Илон Мъск и инициативата му за масови съкращения DOGE орязват работните места на него и на колегите му, решава да заеме работното място на политиците, които подкрепят подобни съкращения. Така става кандидат за Камарата на представителите от първи окръг в щата Монтана.
Кампанията му се фокусира върху защитата на държавните земи, както и върху икономически въпроси, като достъпа до жилища и здравеопазване. Форстаг е „човек от народа“, работил, за да плати образованието си в университета, и е част от общността, за която иска да се грижи. Освен това е млад. Ако подобни кандидати станат мнозинство, лицето на партията може да се обнови, както стана с Републиканската партия след популистката вълна през последното десетилетие.
Светът със сигурност има нужда от положителен популизъм – идеи и вяра в бъдещето вместо катастрофални прогнози; закърпване на институциите вместо използване на пукнатините в тях за финалното им изцеждане; доза идеализъм и наивност вместо цинизъм; баланс и алтернатива на властта вместо лобизъм и шуробаджанащина. Ако междинните избори покажат, че Америка тръгва в тази посока, може би има шанс и за всички останали. Предстои да разберем.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни