Патриоти за мъртвите – страхливци за живите

Лесно е да показваш патриотизъм, който не изисква особена политическа смелост, тъй като е свързан с миналото. Трудно е да отстояваш българското национално достойнство в настоящето, когато това означава да назовеш агресор и да заемеш позиция, която струва повече от всички патриотични речи.

Само за четири дни българските управляващи се придвижиха от единия полюс до другия. Демонстрираха смелост пред историята с пренасянето на тленните останки на цар Самуил в днешна България и се свиха смълчани и предпазливи пред заплахата, ударила два кораба в изключителната икономическа зона в Черно море. Бившият президент Румен Радев, овладял изпълнителната власт със своята „Прогресивна България“, наложи комбинацията от патриотична реторика и снишаване пред Русия още в първите месеци на управлението си.

Самуил е мъртъв повече от хилядолетие, но властта е готова да защитава неговите царски достойнства и да се перчи пред Скопие. Съпротивата му срещу една империя е повод за национална гордост днес, но днешната заплаха от друга имперска сила не среща Самуиловата решителност. 

Управляващите, подкрепени от лидера на ГЕРБ Борисов, не назоваха Русия като заплаха за сигурността ни, макар че ЕС и НАТО – съюзите, към които принадлежим, отдавна я определиха по този начин. На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан неохотно от президентката Илияна Йотова, Радев и назначените от него министри и шефове на служби не събраха смелост да посочат извършителя на атаките. Избегнаха го и при взривовете, избухнали преди около месец в склад – собственост на оръжейната фирма ЕМКО и Емилиян Гебрев.

Руският интерес към българската оръжейна индустрия не е новина. Още през 2021 г. българската прокуратура посочи шестима руски граждани, свързани с военното разузнаване ГРУ, като заподозрени за четири взрива в оръжейни складове. 

Но през 2026-та КСНС настоя да бъдат събрани доказателства, за да бъде установен извършителят на атаките с дронове срещу двата кораба в Черно море, а премиерът увери, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност. Допусна, че логиката сочи Русия, но без доказателства не може да я обвини. Така България остана без отговор кой е атакувал корабите, но с уверението, че няма от какво непосредствено да се страхува. 

Когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези, 

заяви Радев. И е прав, че за установяването на извършителя на конкретно нападение са необходими доказателства. 

Украинският президент Володимир Зеленски обаче заяви още на 6 октомври, че украинските военноморски сили са се свързали с българските си колеги и след уточняване на информацията е установено, че става въпрос за комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове. 

Радев отрече такава комуникация, позовавайки се на докладите на министъра на отбраната и службите пред КСНС. Ден по-късно обаче външната ни министърка Велислава Петрова-Чамова заяви, че българските служби поддържат постоянен контакт с украинските си колеги, но няма потвърждение от българска страна за руска атака.

Така остава неизяснено не само кой е изпратил дроновете, но и каква информация е обменена между София и Киев. И защо при толкова категорично твърдение на Зеленски българските власти не са изяснили публично противоречието.

Но едно е да не си сигурен кой е изпратил дроновете, друго е да избягваш оценката за държавата, която води война в Черно море и чиито действия застрашават сигурността на региона. За първото е нужно разследване, но за второто България разполага с достатъчно факти, както и с оценките на съюзниците си. 

Вместо да постави пред Москва въпроса за рисковете, които руската война създава за гражданското корабоплаване, и да използва наличните дипломатически инструменти, КСНС поиска от ЕС и НАТО засилване на мерките за сигурност в Черно море. 

По предложение на Радев Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е изразила готовност безвъзмездно да изследва останките на потъналия кораб за следи от дронове.

Но същността на онова, което Йотова огласи след заседанието на КСНС, беше призивът за дипломатически усилия за прекратяване на войната в Украйна и за постигане на мир. Призивът за мир обаче не казва кой e започнал агресията и кой трябва да я прекрати. Така Русия и Украйна се оказват поставени на една плоскост, което се прави не за първи път, а въпросът за отговорността се заменя с пожелание за прекратяване на военните действия.

Избирателният суверенитет

Националното достойнство има различна цена според това срещу кого трябва да бъде отстоявано. Пред Скопие България говори от позицията на историческата правота, пред Москва предпочита дипломацията на васал и оставя на съюзниците да назовават заплахите. 

Атаките край България и Румъния ще бъдат обсъдени на Европейския съвет на 15 и 16 октомври като част от ескалацията на руските хибридни действия. Това потвърждава говорител на Европейския съвет пред Клуб Z.

Властта мобилизира армията, Православната църква и институциите, за да посрещне с невиждани държавни почести останките на средновековен цар – символ на българската държавност. Самуил, воювал почти непрекъснато с Византия, беше представен като образец на държавническа доблест и съпротива срещу чуждото господство. Двойки изтребители МиГ-29 и F-16 ескортираха военнотранспортния „Спартан“ с останките му, прозвучаха 21 артилерийски салюта, а премиерът Радев говори за национално единство.

Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в Отечеството и завета му да пазим България.

На площад „Княз Александър I“ на 3 октомври обаче посрещачите бяха значително по-малко от 25-те хиляди, дошли заради DARA. Въпреки осигуреното от БДЖ безплатно пътуване до София церемонията не предизвика очакваното масово въодушевление. Държавата беше вложила повече усилия в организирането на патриотичния спектакъл, но сякаш гражданите не показаха реципрочно желание да участват в него.

Няколко дни след тържественото посрещане на останките на Самуил България се оказа изправена пред съвсем различен тест за държавност. Сирия поиска обяснение защо е прекратено издирването на моряците, девет от които са сирийски граждани, от потъналия за три минути ALFA WATAN. България вече обяви, че то няма да бъде подновено, нито ще бъде извършен подводен оглед на останките. Последното означава, че ще се разчита на ΕΜSA да търси следи от дронове. Но Дамаск настоява за независимо разследване и изясняване на обстоятелствата около прекратената спасителна операция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави въпроса за сигурността на гражданското корабоплаване в Черно море директно пред Владимир Путин. Анкара поддържа отношения и с Москва, и с Киев, но това не ѝ пречи да разговаря с руския президент за рисковете от войната.

Атаките срещу търговски кораби застрашават износа на Украйна, оскъпяват транспорта и застраховките и създават рискове за пристанищата и търговията на черноморските държави, особено на Турция, която контролира достъпа до Черно море през Босфора и Дарданелите. 

Суверенитетът обаче не е само правото да вземаш самостоятелни решения, а и способността да ги отстояваш пред по-силните от теб. Той не се измерва с непрекъснатите уверения на Радев и подчинените му, че България води „независима външна политика“, когато в действителност следва линията на Москва, прикривайки я зад апели за мир и дипломатическо уреждане на конфликта. 

Всъщност дори не я прикрива особено.

През 2022 г. България изгони 70 руски дипломатически служители, след като службите ги идентифицираха като работили срещу националните ѝ интереси. Решението предизвика остра реакция от Москва, но показа, че София разполага с дипломатически инструменти, когато реши да ги ползва. 

В представите на Радев независимата външна политика се проявява най-вече като право да не се съгласяваш с Брюксел. Спрямо Русия обаче тази независимост омеква. 

Получава се особен вид суверенитет. България държи да не ѝ диктуват от Брюксел, но си налага ограничения, когато трябва да възрази на Москва. И колкото по-често властта говори за независимост, толкова по-видима става границата, отвъд която не смее да я упражни.