Размишлявате ли, скъпи читатели на „Тоест“? Или вече сте решили дали и за кого да гласувате? Иска ми се в неделя всички да сме будни. Не само защото е Денят на народните будители, а защото от избора, който направим в този ден, зависи в каква посока ще върви България. А ако на първия тур по изключение нямаше контролиран вот, сега залозите са вдигнати и може да очакваме гласуване по команда на някои места. Арестуваните кметове от ДПС на Белица и Сунгурларе бяха пуснати под домашен арест в четвъртък. Положението е – сделка или да.

В четвъртък беше и дългоочакваният дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров. За всички, за които истината има значение, екипи на „Дойче Веле“, „Клуб Z“ и Factckeck.bg (може да пропускам някоя медия) са си направили труда да извършат проверка на фактите. С естествените си интелекти, не с ИИ. А от „Дойче Веле“ дори са посочили кой е авторът и кой – редакторът на текста за всяко от проверените твърдения. Сред авторите е и Емилия Милчева.

Но ако Емилия, на чиято енергия се възхищавам неблагородно, е проверявала факти в четвъртък до късна доба, това не означава, че е оставила „Тоест“ без обичайната си петъчна статия. Напротив. Покрай всичките си ангажименти тя е успяла дори да създаде и запише документалната поредица в Storytel „Без име“, посветена на темата за насилствената асимилация на мюсюлманите в България. Ето новия ѝ коментар за „Тоест“ „Властта отвори три фронта за победа“. Ала ако отсега издам кои са тези три фронта, може и да не прочетете статията, така че ще мълча като партизанка.

Властта отвори три фронта за една победа
Може нито един от двамата кандидати да не ни кара да тичаме към урните в неделя. Но гласуването не е въпрос на вдъхновение, а на усилието да не подариш избора си на някой друг. Емилия Милчева пише за залога на този избор и за трите фронта, на които властта работи за победата на Йотова.

Като казах „партизанка“, ей такива асоциации от времето на социализма се завръщат в съзнанието ми, като наблюдавам новата власт. След като последната ми статия беше готова, в Mediapool излезе публикация, която, за съжаление, вече нямаше как да включа в текста си. В нея се проследява как от началото на войната на Русия срещу Украйна до септември 2026 г. БТА (чийто директор днес е кандидат-вицепрезидент) около 700 пъти цитира руската държавна информационна агенция ТАСС, както и „РИА Новости“, която е под санкциите на ЕС. БТА се позовава на ТАСС дори когато става дума за събития в ЕС и САЩ, отразени от информационните агенции на съответните държави. Няма да се учудя, ако прогресивните ни управляващи възстановят и практиката отпреди 10 ноември всеки петък централната информационна емисия да е съветската (пардон – руската), а след нея да ни се пуска руски филм.

Кой иска какѝ форевър*?
Между двата тура на президентските избори залогът е по-голям от това кой ще влезе на „Дондуков“ 2. „Прогресивна България“ вече има пълната власт, а през последните месеци показва и как я използва. Светла Енчева коментира сливането на партия и държава, в което някои от нас вече са живели.

Не че американците са цъфнали и вързали. Но следващата седмица са междинните избори, резултатите от които може да доведат до известно ограничаване на безконтролната власт на Тръмп. Лично аз съм любопитна да разбера как ще се представи кандидатът за сенатор на демократите в Тексас Джеймс Таларико. Ако спечели, това ще е знак, че е възможно връзката между християнството и политиката и да не е за сметка на демократичните ценности.

В новия брой на бюлетина си „Гласовете на Америка“ Йоанна Елми прави разбор на ситуацията в САЩ в навечерието на междинните избори. Управлението на Тръмп е затънало в корупция и недоверие, рейтингът му пада, но пък опозицията в лицето на демократите няма единна идея за какво се бори, тоест каква е алтернативата.

Гласовете на Америка – брой 19
Америка отива на междинни избори със скъп живот, републиканци с пълни каси и демократи, които още се чудят каква партия искат да имат. В новия брой на бюлетина ни за САЩ Йоанна Елми гледа отвъд изборната аритметика – към залозите за следващите две години.

Изводът е: да внимаваме какво си пожелаваме. Тодор Колев пееше „Как ще ги стигнем американците“, но стана така, че май те ни стигнаха. И то не в хубавото.

Този път, по който е поела България, не изглежда добре, погледнат от Брюксел, става ясно от статията на Анахит Хачикян „За София, Брюксел и трептенето на пеперудите“. Както потрепването на крилата на пеперуда в Китай може да е свързано с ураган на другия край на света, така България не е изолирана от света. И действията и бездействията на управляващите имат последствия и отвъд страната. А те не са приятни.

За София, Брюксел и трептенето на пеперудите
Афинитетът на Румен Радев към „мултивекторна политика“ води дотам, че България пада от два воюващи стола на земята. Поне така изглеждат нещата в Европейския парламент, разказва ни Анахит Хачикян. Румен Радев е недоволен от ЕП, но познава ли изобщо механизмите на европейските институции?

Изобщо, страх да го хване човек. С което директно скачаме в стихотворението на месеца. Този път то е на Ина Иванова. Може би някои от вас я познават само като говорещата с тези хора, но Ина е преди всичко майстор на думите.

*** Така се е свил в черупката си моят мъничък страх
Така се е свил в черупката си моят мъничък страх, така подло кове отвътре с неточните удари на наточените си юмручета, да не останеш на себе си-в себе си да не влезеш твърде навътре-насаме гледай никога да не оставаш-никъде, особено там, където като шипки просветват, като капчица

Докато Ина дефилира при нас с поезията си, Роси Михова, която също разговаря с интересни хора, призовавайки призраците на други интересни хора, този път ни дарява с интервю с Мариус Куркински със специалното съдействие на Елизабет Лойд и Оскар Уайлд. Бихте ли пропуснали такъв балсам за душата?

Мариус Куркински: Любовта ни е такава – театрална и трагична
Този път Роси Михова разтваря пред очите ни не просто анкета, а същински викториански „албум за признания“. Въпросите ги задават Елизабет Лойд и Оскар Уайлд. Отговаря Мариус Куркински. Роси изящно медиира този (почти) спиритичен сеанс.

А където призраци, там и вампири. В навечерието на Хелоуин Екатерина Петрова ни разкрива не дневниците, а речниците на вампира. Етимологии пътуват през векове, държави и езици като едни неуловими вампири, на които не можеш им хвана спатиите.

Речниците на вампира
Езикът не е херметически затворен съд, защото в противен случай лесно би се превърнал в тенджера под налягане. За пореден път Екатерина Петрова го доказва с историята на думи, свързани с празника Вси светии. Излиза, че преди да „внесем“ Хелоуин, сме „изнесли“ ключови негови съставки.

Настана време и за обичайната ми препоръка. Този път тя е простичка – да гласувате. Да изберете себе си – бъдещето, което желаете за себе си и за обичните си хора, средата, в която искате да живеете.

Разбира се, винаги препоръчвам да подкрепите и нас, ако искате да има „Тоест“. В „Тоест“ трудът – авторски, редакторски, коректорски – се заплаща по достойнство. Но в резултат не сме на червено само в месеците, през които сме работили по-малко или изобщо не сме работили, както може да се уверите и от финансовия ни отчет. А не искаме да е така. Надявам се, че и вие не искате.

За финал ще почеша любопитството ви. Очаква се възраждането на нещо, на което аудиторията на „Тоест“ много ще се зарадва. Но няма пък да ви кажа какво е то. Ще ви държа в напрежение.