Бомбоубежища за 1%

България не е във война, поне официално. Липсата на формално обявена война обаче не пречи на Русия вече почти пет години да убива цивилни и да разрушава градове и села в Украйна. От години насам България като важна част от обединена Европа и НАТО също е жертва на руска агресия под формата на информационна война, саботажи и политическа намеса. През октомври 2026 г. това се промени, след като Русия засили военния си натиск върху България. 

На 6, 13 и 28 октомври близо до българския бряг няколко търговски кораба бяха ударени от руски дронове, а над 20 души от екипажите им загинаха. България ще се сблъсква с все повече преки военни заплахи и инциденти, а междувременно инфраструктурата ни за гражданска защита остава критично неподготвена. В това отношение се вижда рязък контраст с други европейски държави, които активно подготвят населението си за действие по време на криза, включително и война.

Как е в Европа?

В отговор на ескалиращата руска агресия срещу Европа много държави предприеха спешни мерки – от обновяване на укритията до масово разпространение на ръководства за оцеляване за всяко домакинство.

В Полша подготовката на гражданското общество премина от формални административни прегледи към мащабна трансформация. Страната прие фундаментални законодателни промени, задължаващи строителния сектор и частните инвеститори да интегрират защитни съоръжения и подземни бункери в нови обществени и многофамилни сгради. Чрез националната програма за защита на населението и гражданска отбрана Варшава задели милиарди злоти за реновиране на съществуващи укрития и изграждане на нови пространства за сигурност, а финансовите параметри на тези проекти достигат мащаби от десетки милиарди евро за следващия петгодишен цикъл. 

Полските власти не просто инспектират мазета и подземни паркинги, а създават национална мрежа от самостоятелни убежища със системи за филтровентилация, водоснабдяване и електрозахранване и развиват система за ранно предупреждение при ракетен и дронов удар.

Подобни действия се наблюдават и в балтийските страни – Естония, Латвия и Литва, чиито правителства третират гражданската отбрана като пряко продължение на военната си доктрина. Латвия започна мащабни инициативи, подкрепени с милионни европейски и общински инвестиции, за трансформиране на хиляди сгради в защитни убежища (само в столицата Рига се разработват проекти за сигурност на десетки хиляди граждани). 

Литва и Естония от своя страна залагат на тотална децентрализация на информацията: стотици хиляди домакинства преди време получиха директно в домовете си специализирани ръководства за оцеляване в условия на криза, обсада или окупация, съдържащи детайлни инструкции за поведение при военен конфликт и съпротива. 

Брошурата, раздадена на населението на Литва, информира, че граждани, попаднали под чужда окупация, имат право да извършват саботажи срещу окупационните сили и че 

при настъпила окупация всяка информация за капитулиране на литовските сили би била фалшива. 

Швеция, Норвегия и Дания разпространиха обновени брошури за гражданите с ясни инструкции при военен конфликт. В шведското ръководство за оцеляване категорично се заявява: 

Ако Швеция бъде нападната, никога няма да се предадем.

По подобие на страните от Северна Европа, през миналата година Чехия раздаде над 5 млн. брошури, които стигнаха до всяко домакинство, и пусна специален уебсайт с инструкции за оцеляване през първите 72 часа на криза, включваща прекъсване на електричеството, интернет и останалите комуникации.

Породената от руската агресия срещу Украйна активна подготовка на населението за оцеляване в криза е приоритет не само за Източна Европа. В западната част на континента държавните власти също обновиха готовността си – както що се отнася до скривалища и бомбоубежища, така и по отношение на комуникацията с населението. 

Германия предприе спешна реформа в своята политика за сигурност, започвайки изпълнението на дългосрочен план на стойност милиарди евро за преоборудване и адаптация на съществуващата подземна инфраструктура. Берлин съсредоточава усилията си върху спешни ремонти на бункери от Студената война и трансформирането на метростанции, подземни тунели и паркинги, мазета в надеждни защитни пространства, които могат да служат за скривалища. В допълнение федералните власти активно модернизират националната мрежа за ранно предупреждение на гражданите.

Нидерландия, Франция и Белгия залагат на превантивната информираност и масовото ангажиране на самите граждани. В Нидерландия например правителството започна мащабна национална кампания чрез изпращане на специални ръководства на милиони домакинства, даващи ясни указания как всяко семейство да състави собствен план за действие и да подготви тридневни запаси от вода, консерви, медикаменти и алтернативни източници на светлина и топлина. Подобни инициативи бяха реализирани и от френските и белгийските власти през националните кризисни центрове с цел повишаване на устойчивостта срещу хибридни атаки, киберзаплахи и мащабни прекъсвания на комуникациите.

Що се отнася до покритие и достъп до бункери, абсолютният лидер е Финландия. 

Страната разполага с над 50 000 убежища за гражданска защита с капацитет от 4,8 млн. души – значителна част от населението ѝ, което наброява близо 5,7 милиона. Повечето от тях са частни стоманобетонни скривалища, разположени в отделни сгради. В съчетание със задължителните бомбоубежища в мазетата на жилищните кооперации капацитетът в столицата Хелзинки надхвърля 700 000 души, каквото е населението на града.

Как е в България?

В цялата страна официално регистрираните и напълно годни да изпълнят своето предназначение защитни скривалища са едва 247. Това става ясно от данни на отдел „Превантивна дейност“ в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, представени пред БНР. Общият капацитет на тези съоръжения позволява едновременно да бъдат укрити максимум около 60 000 души, или по-малко от 1% от постоянно живеещите в страната.

Според същите данни при евентуална извънредна ситуация най-мащабно укриване на населението в градски условия би могло да се осъществи в станциите на метрото в София. 

МВР обаче не потвърждава дали метростанциите отговарят на нужните изисквания. 

На този фон капацитетът на отделните специализирани подземни скривалища остава ограничен, като най-големият обект може да побере само около 300 души. Въпреки поредицата от атаки с дронове край българското крайбрежие и продължаващата война на Русия в Украйна темата за сигурността на цивилното население шокиращо остава извън дневния ред на българските политици – както в проруските среди на Радев и Костадинов, така и сред проевропейските сили. Следва незабавно да се поставят на фокус въпросите около състоянието, поддръжката и капацитета на защитната инфраструктура в страната и готовността на държавата и населението за реакция при кризисни ситуации. 

Три са насоките, които изискват спешно внимание:

Увеличаване на капацитета – спешна проверка на всички бомбоубежища от времето на Студената война в цялата страна и превръщането им в годни скривалища по примера на Германия и Полша. Одит на гражданска инфраструктура, която би могла да се ползва по време на кризи – това са метростанции, тунели и подземни гаражи. 

Институционална, политическа и обществена ангажираност – обществото не получава ясни насоки от управляващите, актуални карти на укритията или практични обучения за реакция при криза. Липсва мащабна национална кампания за подготовка на домакинствата, подобна на тези в Европа.

Разминаване с реалността – заради дребни политически интереси и нежелание на политическите сили да всяват „паника“ защитата на населението е хвърлена в кошчето за боклук; не само че липсва инфраструктура и кампания за подготовка, липсват дори идеи и насоки такива да бъдат създадени.

Според премиера Радев няма място за „истерия“, когато Русия убива моряци в близост до българския бряг. Вероятно по същата причина къпещото се в похвали от Москва правителство пази гробно мълчание по темата с липсата на бомбоубежища в България и не предприема кампания за кризисна готовност на населението. Но да се подготвиш за бедствие, когато е очевидно, че то се насочва към теб, не е истерия, а елементарна проява на чувство за самосъхранение. Ако съседската къща гори, да знаеш къде има пожарогасител или да се измъкнеш навреме е начин да останеш жив. 

Докато Европа готви своите граждани за природни бедствия, кибератаки и военен конфликт, в България институциите са безмълвни по темата, а за политическите лидери явно безопасността на хората в страната не е на дневен ред. Кой обаче ще поеме отговорност, когато ни връхлети кризата?