По бухалките ще ги познаете. Как Радев копира санкциите на Орбан

Когато една власт не може да се справи с криза, започва да търси виновници за нея – външни или вътрешни врагове, върху които да прехвърли общественото недоволство и собствената си отговорност. В България такава криза е стремглавото повишение на инфлацията до 6,1% на годишна база за октомври, което ни отрежда второ място в еврозоната по този показател.

След месеци на провалени опити да овладеят поскъпването – чрез „Кошница с грижа“ например, правителството на Румен Радев намери „виновниците“ – големите търговски вериги, всички те чуждестранни инвеститори от държави членки на Европейския съюз. 

Удобна мишена са – бизнесът им е на светло, оборотите им са огромни. Всяка касова бележка напомня колко са поскъпнали храните, а гневът на българите се пренася лесно от тях към виновното за всичко евро, а значи и ЕС, а значи и всичко европейско. 

(Разбира се, мамицата ѝ и на демокрацията, защото, нали, „една кифла беше шест стотинки при социализма“, когато през 70-те заплатите едва стигаха сто лева!) 

Така вместо отговор на въпроса защо държавата не се справя, чрез глобата, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на „Кауфланд България“ (за общо 75 653 706 евро), на обществото беше посочен „виновникът“. 

Тази политическа технология не е българско изобретение. 

Сваленият от власт преди седем месеца Виктор Орбан я прилагаше години наред в Унгария, където чуждестранните търговски вериги се превърнаха в мишена на специални данъци, ценови ограничения и административни санкции. В името на „защитата на потребителите“ унгарската държава започна да определя не само колко да струват стоките, но и в какви количества да се продават, какви отстъпки да предлагат магазините и какви наличности да поддържат. През 2024 и 2026 г. Съдът на ЕС обяви част от тези ограничения за противоречащи на европейското право, а Европейската комисия започна отделни дела срещу Унгария за специалния данък върху оборота и за ограниченията на търговските надценки.

След призивите за бойкот на веригите от началото на годината, ударните проверки на магазинната и складовата им мрежа от КЗК и Комисията за защита на потребителите (КЗП) България поема по същия път.

Какво прави българската „бухалка“?

КЗК наложи безпрецедентната по размера си глоба за търговска верига не заради цените, които плащат потребителите, а заради отношенията на компанията с нейните доставчици. Комисията твърди, че през 2026 г. германската верига е извършила три нарушения на забраната за нелоялни търговски практики спрямо български производители на хранителни продукти. 

Според регулатора „Кауфланд“ е използвал по-силната си позиция при преговорите с производители, за да изисква намаляване на доставните цени. За това нарушение е наложена санкция от близо 21,9 млн. евро. 

Втората глоба, почти 31,9 млн. евро, е за недобросъвестно приспадане от доставните цени на възнаграждения за услуги, предоставяни от веригата. 

Третата, отново близо 21,9 млн. евро, е за създаване на необосновани пречки пред доставчиците, които са поискали увеличение на цените, включително чрез забавяне и удължаване на преговорите. Всяка от санкциите е изчислена като процент от общия оборот на веригата за 2025 г., а не от печалбата ѝ.

Как точно глоба от близо 76 млн. евро, наложена на търговска верига за отношенията с нейните доставчици, ще намали цените за потребителите? 

„Кауфланд“ отхвърли обвиненията. В публична позиция компанията обяви, че ще защити правата си пред компетентните български и европейски институции и ще преразгледа плановете си за инвестиции в страната ни за 200 млн. евро в следващите три години. Компанията определи размера на глобата като необоснован и несъразмерен спрямо европейската практика. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок. 

Защитата на доставчиците от нелоялни практики е цел, залегнала и в европейското законодателство. Известно е, че големите търговски вериги действително разполагат със значителна сила при преговорите с малките производители. Но въпросът е дали конкретните нарушения са доказани, дали размерът на санкциите е адекватен и прилага ли регулаторът еднакви критерии към всички участници на пазара. 

Битката срещу „чужденците“ 

В Унгария на Виктор Орбан конфликтът между правителството и големите чуждестранни търговски вериги има дълга история. След завръщането на Орбан на власт през 2010 г. правителството постепенно въвежда различни форми на специално облагане и административни ограничения за големите търговци. Аргументите се променят според икономическата ситуация – защита на местния бизнес, справедливо разпределение на тежестите, овладяване на инфлацията, подкрепа за домакинствата. 

Особено показателен е специалният данък върху оборота на търговските вериги, въведен в сегашния си вид през 2020 г. За разлика от корпоративния данък върху печалбата, той се начислява върху приходите от продажби. Това е от съществено значение за бизнес като търговията с хранителни продукти, където оборотите са огромни, а нетните маржове на печалба – сравнително ниски. През 2024 г. най-високата ставка достига 4,5% от оборота. Австрийската SPAR твърди, че подобна тежест може да принуди търговците да работят на загуба дори когато продават успешно.

На пръв поглед унгарският данък е неутрален – облага оборота, а не националността на собственика. Но в действителност не е така и обяснението се крие в организацията на търговията в страната. 

Чуждестранните вериги, като SPAR, Lidl, Tesco, Aldi и Penny, обикновено оперират чрез интегрирани дружества, чиито обороти се сумират – магазините са обединени в едно дружество. За разлика от тях, много от големите унгарски търговски вериги работят на франчайзингов принцип, при който отделните магазини се управляват от самостоятелни дружества и се облагат поотделно. 

Така дори при сходен общ оборот данъчната тежест може да бъде значително по-висока за чуждестранните вериги. Според Европейската комисия това поставя въпросните компании в неблагоприятно положение и ограничава свободата им на установяване в ЕС.

На 29 април 2026 г. Европейската комисия реши да предяви иск срещу Унгария пред Съда на ЕС заради този данъчен режим. Процедурата е започнала с официално уведомително писмо през октомври 2024 г., последвано от мотивирано становище през юни 2025 г. Будапеща не приема констатациите на Брюксел. Затова спорът преминава в съдебна фаза. Съдебно решение все още няма. 

Цената на държавната намеса

Австрийската SPAR се превръща в един от най-откритите противници на унгарската политика по отношение на чуждестранните вериги. През март 2024 г. компанията подава жалба до ЕК, а австрийското правителство също поставя въпроса пред Брюксел. От компанията посочват, че унгарските мерки не само нарушават правилата на вътрешния пазар, но и поставят под съмнение възможността чуждестранните инвеститори да работят при равни условия с местните компании.

Числата, представени от компанията, са показателни – специалните данъци и задължителните ценови отстъпки са увеличили разходите ѝ с приблизително 90 млн. евро, а през 2023 г. тя е отчела загуба от близо 50 млн. евро за дейността си в Унгария. 

Правителството на Орбан защитава ограниченията като мерки срещу високите цени на храните, за чието повишение правителството обвинява големите търговски компании. Унгария действително преживява тежък инфлационен шок, като през 2023 г. поскъпването на храните става сериозен обществен проблем. Но според критиците на мерките административните ограничения не премахват причините за инфлацията, а прехвърлят част от икономическата тежест върху определени предприятия.

Унгарското правителство не спира до данъците. През 2022 г. въвежда таван на цените на основни храни, а през 2023 г. преминава към система на задължителни промоции. Големите търговци биват задължени да предлагат продукти от определени категории с намаления, които впоследствие е заложено да са поне 15% спрямо най-ниската цена за конкретната стока през предходните 30 дни. Към това се добавя и задължението за поддържане на определени наличности. 

Точно този режим доведе до делото на Penny Market, собственост на германската REWE Group. През март 2024 г. унгарските власти глобяват компанията, след като при проверка установяват, че в конкретен магазин липсват два продукта от задължителните промоционални категории – ябълки и минерални води или безалкохолни напитки. 

Penny оспорва санкцията, като посочва забавена доставка и наличието на заместващ продукт. Унгарският съд отправя преюдициално запитване¹ до Съда на ЕС за съвместимостта на режима с европейското право.

На 18 юни 2026 г. Съдът на ЕС постановява, че унгарските правила за задължителните намаления противоречат на европейското право. Според Съда те ограничават свободата на търговците да определят цените и количествата въз основа на икономически съображения, без да е представена достатъчна обосновка за това ограничение. 

Решението е важно, защото показва докъде е допустима държавната намеса.

В съдебното производство се появява и друг съществен детайл. Според изложените пред Съда на ЕС данни всички търговци с чуждестранна собственост са попадали в обхвата на оспорваните изисквания, докато унгарските компании с оборот под определения праг са били изключени. 

И Lidl печели дела срещу унгарската КЗК

В България Kaufland тепърва започва съдебната битка. Lidl, която принадлежи към същата група Schwarz като Kaufland, води съдебни спорове с унгарския орган за защита на конкуренцията Gazdasági Versenyhivatal (GVH).

За разлика от делата на SPAR и Penny, които са свързани с правителственото регулиране на цените, тук става дума за решения на самия антимонополен регулатор. През 2026 г. унгарските съдилища постановяват две решения, благоприятни за Lidl, макар и с различен обхват.

На 17 февруари 2026 г. Върховният съд на Унгария (Kúria) отменя решение на GVH по дело VJ-19/2023 и разпорежда на регулатора да проведе ново производство. Съдът променя предходното решение на първоинстанционния съд и задължава антимонополния орган да плати на Lidl 1,5 млн. форинта съдебни разноски (близо 4132 евро).

Решението не подлежи на ново обжалване. То показва, че съдебният контрол върху действията на регулатора може да доведе не само до намаляване на санкция, но и до цялостна отмяна на административния акт. Веднага след това обаче унгарският регулатор започва ново производство срещу Lidl…

В друго дело – VJ-1/2024, Столичният съд на Будапеща отменя частта от решение на GVH, в която Lidl е санкционирана със 186 млн. форинта (512 346,30 евро). Съдът връща тази част от преписката за ново разглеждане, но отхвърля останалите искания на компанията. Следователно не става дума за пълно оправдаване на търговската верига, а за съдебна отмяна на конкретната имуществена санкция. Решението е публикувано на сайта на унгарския регулатор на 4 ноември 2026 г., само дни преди българската КЗК да обяви глобата срещу Kaufland.

Сравнението е показателно и заради разликата в мащаба. 

В унгарския случай оспорената санкция е половин милион евро, докато в България КЗК налага на Kaufland общо близо 76 млн. евро. Макар размерите да не могат да се сравняват механично, тъй като нарушенията, законовите основания и методиките за определяне на санкциите са различни, въпросът е един и същ: какви са гаранциите, че регулаторът не е бухалка на властта?

Съдебните спорове на Lidl в Унгария обаче не се изчерпват с решенията на антимонополния регулатор. На 14 януари 2026 г. до Съда на ЕС е отправено преюдициално запитване по дело Lidl Magyarország, C-10/26, свързано с наложена на компанията санкция. Унгарските власти са задължили търговците да продават определени хранителни продукти при регулирани цени и да поддържат количества, съответстващи на среднодневните продажби през референтната година. 

Мерките са мотивирани с необходимостта да бъдат защитени унгарските семейства от поскъпването заради войната в Украйна. Съдът в Сегед пита дали подобна намеса е съвместима с европейското право и дали при незаконосъобразно наложена глоба държавата дължи и лихви върху възстановената сума. Делото все още е висящо.

Брюксел срещу унгарските ограничения

През 2026 г. Европейската комисия предприе още една стъпка срещу унгарската политика в търговията. На 8 юли тя реши да сезира Съда на ЕС по две отделни процедури заради ограничения върху надценките: едната – за хранителните магазини, другата – за търговците на нехранителни стоки, включително дрогериите. Според Комисията ограниченията засягат предимно чуждестранни компании, а допустимите надценки са толкова ниски, че не позволяват на търговците да покриват разходите си.

Брюксел оспорва и начина, по който унгарското правителство представя разликата между доставната и продажната цена. Според Комисията тази разлика не е равнозначна на печалба, тъй като от нея трябва да се покриват заплати, наеми, логистика, данъци и други разходи. Възможно е търговецът да има положителна надценка върху отделен продукт и въпреки това да продава на загуба, след като се отчетат всички разходи. Комисията смята, че унгарските ограничения са непропорционални и могат да нарушават свободата на установяване и правилата на Директивата за услугите.

В доклада си за Унгария от 2026 г. Европейската комисия отбелязва, че чуждестранните компании продължават да понасят непропорционална данъчна тежест въпреки известното облекчаване на специалния данък през ноември 2025 г. В доклада се разглеждат и ограниченията за откриване и преустройство на големи търговски обекти. 

Според Комисията подобни мерки ограничават конкуренцията, възпират инвестициите и водят до по-високи цени в засегнатите сектори. Така политиката, която официално се представя като защита на потребителите, може да има обратен ефект в дългосрочен план.

Прилики и разлики

Независимият по закон регулатор се оказва част от обявена от правителството кампания. Девет дни преди решението на КЗК за глобата на Kaufland вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев обяви по БНТ предстоящи многомилионни санкции срещу търговските вериги: 

... и доколкото разбирам, в медийното пространство ще има много сериозен анонс в близката седмица от страна на КЗК, която е образувала редица производства. 

Пулев уточни, че става дума за глоби, достигащи почти 10% от оборота, които ще имат „много сериозен структурен ефект и дисциплиниращ ефект върху целия пазар и веригата на стойността“.

В същото интервю Пулев коментира и предизборното обещание на „Прогресивна България“ за намаляване с 15% на цените на хранителните продукти.

На 9 ноември КЗК обяви новината за санкцията си. Ден по-късно Пулев вече говори за действията на регулаторите като за част от правителствената политика. 

Ние никога не сме били в някаква битка с търговските вериги. Ние сме в битка с нелоялните търговски практики и вече виждате видими резултати от цялата тази кампания на правителството.

Пулев е категоричен и по отношение на чуждестранните инвеститори: 

Няма да се огънем под силата на лобизма, работим само в интерес на българските граждани.

Председателят на КЗК Росен Карадимов твърди, че те просто спазват закона. Според него глобите са в долната част на законовия диапазон: за две от нарушенията са определени на 1,58% от оборота, а за третото – на 2,2%, при законов максимум от 10% за всяко нарушение. Той посочва като пример Полша, където санкция от 170 млн. евро срещу търговска верига впоследствие е намалена от съда на 110 млн. евро.

Карадимов отказва да коментира предупреждението на Kaufland, че може да преразгледа планираните си инвестиции в България. Според него КЗК не може да прави компромиси със закона заради нечии инвестиционни планове.

Поръчка „от най-високо място“

Докато КЗК налага многомилионни санкции, други контролни органи провеждат масирани проверки в големите търговски вериги. На 21 октомври министърът на земеделието Пламен Абровски лично присъства на проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), КЗП и НАП в логистичната база на германската Lidl край Равно поле. Тогава той обявява началото на проверки във всички централни складове на веригите, последвани от инспекции в магазините и на борсите. Официалната цел е да се изясни ценообразуването по цялата верига на доставки.

На 10 ноември Lidl България излезе с безпрецедентно остра позиция, в която обвини държавните институции в административен тормоз. 

Според компанията само за последните две седмици на октомври в магазините ѝ са извършени 171 проверки при средно 86 месечно от началото на годината. 

Към 10 ноември остават 158 отворени проверки от различни държавни органи. Особено показателен е случаят във Видин, където един магазин е проверен осем пъти за пет седмици.

На 9 ноември инспектори на БАБХ затварят временно магазина във Видин заради нарушения при съхранението на хранителни продукти и хигиената в пекарната. Според Агенцията са установени 343 кг храни, съхранявани при неправилна температура, и 270 кг мухлясало зеле. Всички 613 кг са насочени за унищожаване. 

Lidl оспорва констатациите, като твърди, че компрометираните продукти са били отделени от продажба, а техническият проблем с хладилното оборудване е отстранен още по време на проверката. Магазинът възобновява работа на следващия ден в 12 часа, като пекарната остава временно затворена до излизане на лабораторните резултати.

Компанията определя затварянето на целия магазин като несъразмерна мярка и обявява, че ще потърси съдебна защита. 

Още по-сериозно е твърдението ѝ, че инспектори неформално са споделяли за натиск да търсят основания за затваряне на обекти по разпореждане от по-високо ниво. 

Има и още един въпрос, на който КЗК дължи отговор. На 21 май 2026 г. Комисията образува едновременно производства срещу Kaufland и „Максима България“, която управлява веригата Т-Маркет. И двете са за предполагаеми нелоялни търговски практики спрямо доставчици. На 9 ноември регулаторът обявява глоба от близо 76 млн. евро срещу Kaufland, но не съобщава за резултат по производството срещу Т-Маркет. 

Медийни публикации свързват веригата с най-богатия в Северна Македония Орце Камчев, макар според фирмените данни собственик на капитала да е нидерландското дружество PARETAS B.V., а като действителен собственик да е вписан литовецът Нериус Нума. А производството срещу нея няма как да бъде обявено нито за приключило, нито за прекратено без съответен акт.

В Унгария войната срещу чуждестранните вериги не свали цените, но доведе до съдебни дела и конфликти с Брюксел. В България властта тепърва я започва, но също ще разбере, че може да глобява търговците, но не и да санкционира инфлацията.