За 80 дни някои могат да обиколят света, а ние се завъртяхме отново предимно около себе си, но с нови или добре забравени муцуни по кабинети, кресла и телевизионни студиа. Първите дни на новото управление обобщава Емилия Милчева.
В Европа Румен Радев говори като част от западния свят. В България – като негов скептичен наблюдател. Как една и съща политика може едновременно да разчита на европейските пари и отбрана и да поставя под съмнение основанията за тях? От Емилия Милчева.
Живеем в свят, в който съюзите не са даденост. И това донякъде е добре, защото бяхме склонни да ги приемаме за вечни, а е полезно да си припомняме защо съществуват и какво точно изчезва, когато ги няма. Но ако САЩ се оттеглят от НАТО, в какво ще се превърне Европа и на каква цена? От Искрен Иванов.
Представите за „българската мечта“ често се люшкат между исторически митове и заемки от чужди модели. Но как изобщо се ражда тази идея и защо днес изглежда толкова трудно да я формулираме? Нейните корени, трансформации и рискове в съвременния геополитически контекст проследява Искрен Иванов.
Мюнхенската конференция по сигурността затвърди усещането (де да беше само такова), че старият трансатлантически баланс се разпада. Вече всички сме на една вълна по този въпрос. Но докато Европа търси автономия, България рискува да остане между линиите на разделението. От Александър Малинов.
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?
Действията на администрацията на Тръмп може да изглеждат безпрецедентни, но не е точно така. Вярно, че когато ги виждаме в подобен вариант назад в историята, контекстът е бил друг. И все пак добре е да ги четем и в рамките на някои исторически натрупвания. Коментар от Искрен Иванов.