Според премиера Румен Радев България не бива да подкрепя поредния пакет европейски санкции срещу Русия, защото това щяло да навреди на националния ни интерес. Подобно твърдение е толкова абсурдно, че човек си задава въпроса чий национален интерес има предвид премиерът – българския или руския. И дали слага знак за равенство между двата?
Тук следва да преговорим някои факти от най-новата история на страната ни, които сами отговарят на друг въпрос:
извършва ли Румен Радев държавна измяна, работейки за интересите на най-опасния враг на България?
Преди да преминем обаче към същината на темата, нека повторим и няколко факта за продължаващата вече пета година руска агресия срещу Украйна:
- общият брой на загиналите и ранените от двете страни вероятно надхвърля 2 милиона (!) души;
- цивилните жертви на руските атаки са над 50 000;
- убитите от Русия деца са вече над 700;
- руските окупационни войски в Украйна изнасилват деца и възрастни хора (по данни на ООН), измъчват и екзекутират цивилни, а таврийските българи са подложени на етническо прочистване от страна на руските власти;
- само в седмицата преди написването на този текст в резултат на терористичните удари на Русия срещу цивилното население в Украйна бяха убити близо 100 души и още стотици бяха ранени.
Светла Енчева
Законът, глупако
С пълномащабната си и непредизвикана агресия срещу Украйна Русия на Путин нарушава общочовешките ценности мир, хуманизъм и справедливост (така са дефинирани и в Конституцията на Република България). Този факт признава дори самият Румен Радев след началото на войната. Законите на страната пределно ясно чертаят къде стои българският национален интерес. Преамбюлът и член 24 от Конституцията на България ни определят като правова нация, чиято външна политика се гради върху принципите на международното право и зачитането на суверенитета. Кремълската агресия срещу Украйна е явно отрицание на всеки от тези конституционни принципи.
Нещо повече, в действащата Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България изрично се дефинира националният интерес през пълноценната ни интеграция в Европейския съюз и НАТО, както и чрез постигането на пълна енергийна и икономическа независимост от монополни външни фактори. Всяко действие на Москва от 2014 г. насам – от незаконната анексия на Крим, през спирането на газовите доставки, до хибридните атаки и дезинформационните кампании срещу цяла Европа – е насочено директно срещу стратегическите стълбове на българската държава.
В този контекст всякакви опити на Румен Радев да оправдае руските интереси и да блокира съюзническата помощ под предлог, че брани „националния интерес“, са в крещящо противоречие с фундаментите на българската държавност. Да работиш за умишленото изолиране на България от нейните съюзници в ЕС и НАТО в полза на агресора не е прагматизъм, а съзнателно прокарване на вражеска политика, която цели да превърне страната ни в уязвима и безгласна територия, неспособна да защитава собствения си интерес.
Емилия Милчева
Когато Радев каже „прагматизъм“, разбирайте „слугинаж на Москва“
Българската външна политика от края на комунизма насам е зациклила в лутане, белязано от тежки стратегически грешки. Процесът започва в средата на 90-те години, по време на управлението на БСП – пагубен опит на тогавашното социалистическо правителство начело с Жан Виденов да лавира между Запада и Изтока, което вместо дивиденти донесе на страната пълна международна изолация и икономически колапс. Този урок бе временно научен в края на десетилетието, когато България категорично заяви цивилизационния си избор, довел до историческото приемане в НАТО през 2004 г. и в Европейския съюз през 2007 г. Въпреки това завоюваната позиция бързо бе размита от десетилетия на половинчата интеграция, недовършени реформи, икономическо снишаване пред руските енергийни монополи и военно снишаване пред Путин.
Проблемът ескалира след незаконната анексия на Крим през 2014 г. и последвалата пълномащабна руска агресия срещу Украйна. Вместо да затвърди позицията си на лоялен съюзник на предната линия на свободния свят в новите реалности на радикално пренареждащ се световен ред, България отново започна да работи срещу собствения си национален интерес. Тази динамика беше циментирана по време на управлението на ГЕРБ, когато лично премиерът Борисов блокира инициатива на НАТО за обща мисия в Черно море. Чрез светкавичното построяване на газопровода „Турски поток“, завършен през 2019 г., България пък практически помогна на Путин да заобиколи енергийно Украйна и да премахне последните пречки преди нападението срещу Киев през февруари 2022 г.
Именно това дългогодишно саботиране на националния интерес от страна на ГЕРБ, маскирано като „балансиране“, създаде перфектната почва за днешната радикална проруска линия на Румен Радев, чрез която България открито капитулира пред Кремъл и се превръща де факто в руски васал. След 2019 г. като президент Румен Радев състави няколко служебни кабинета, които възродиха същата онази призрачна реторика на „неутралитет“ и „прагматизъм“, започната от Виденов и наложена от Борисов. България в лицето на Румен Радев се координираше с режима на Виктор Орбан, най-близкия до Москва европейски политик.
Радев и Орбан на практика действаха в синхрон като проводници на руските интереси в рамките на ЕС и НАТО чрез системно бламиране на общите европейски санкции, блокиране на военната помощ за Киев и легитимиране на реториката на Путин под паравана на „защита на националния суверенитет“. Тази политика позиционира България като несигурен, двуличен и пробит партньор в ЕС и НАТО. Така три десетилетия след края на комунизма, вместо България да действа като независима страна в международните процеси, правителството на Радев я превръща в „троянски кон“ и поема щафетата от вече бившия унгарски премиер, за да продължи разбиването на европейското единство пред лицето на руската агресия.
Александър Малинов
Сред разгарящи се световни конфликти България на Радев ще бъде лесна жертва
2025-та беше годината с най-много активни военни конфликти от Втората световна война насам. Заради фактори като политическа нестабилност, икономически кризи и климатични промени тази опасна динамика ще продължава и ще се разраства. И докато най-развитите държави в света, притежаващи най-модерни армии, се надпреварват за сътрудничество с Украйна, кабинетът на Радев тласка България в обратната посока. САЩ, Канада, Великобритания, Германия, Франция, скандинавските и балтийските държави, страни от Близкия изток и Япония са сред тези, които активно си взаимодействат с Украйна в сферата на сигурността. По този начин те максимално бързо усвояват съвременния украински боен опит и внедряват най-високи технологии, като дронове и изкуствен интелект, за укрепване на собствената си сигурност.
България също сключи споразумение с Киев в началото на 2026 г. То беше остро разкритикувано от Радев, който малко преди това беше подал оставка като президент. Аргументите му тогава бяха достойни за роман на Джордж Оруел. Според Радев действията за модернизация на българската армия по най-високи стандарти представляват „дългосрочни ангажименти, които покачват рисковете за националната сигурност“. Такава логика би била вярна, ако Радев има предвид сигурността на режима на Путин, а не тази на България.
Кабинетът блокира и ключова външна инвестиция в българската отбранителна индустрия. Спреният проект за завод на немската компания „Райнметал“ у нас ще навреди едновременно на българската икономика и на общите европейски оръжейни доставки към Киев. Няма съмнение, че в Кремъл ще останат доволни от това решение на Румен Радев.
Александър Малинов
Пред страната ни в момента има два пътя: или да защитава националния си интерес, като последва примера на изброените по-горе страни, и да разчита на сътрудничество с Киев за модернизиране на отбранителните си способности; или по заповед на Москва да бъде просто територия без собствена защита, превръщайки се по този начин в лесна жертва за всяка задаваща се хибридна или конвенционална агресия.
Като блокира обмена на технологии и съвместните учения с Украйна, Румен Радев обрича българската армия на пълно и фатално технологично и тактическо изоставане.
Този процес вече тече, а само след няколко години пропастта между съвременните военни доктрини и нашите остарели, наследени от комунизма концепции ще стане непреодолима.
Къде е опозицията?
Обречена ли е обаче България със зависими от Русия политици начело? Не, все още не. Но докато путинистите на власт теглят страната към Москва, т.нар. проевропейски партии дължат на обществото и на избирателите си поне някакво противодействие срещу предателската политика на кабинета „Радев“. Дотук не сме видели такова. Все пак „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ са идейни наследници на онези политически сили, които поведоха борбата срещу зависимостта на България от Москва през 1990 г., спасиха страната от икономическа катастрофа през 1997 г. и направиха нужните реформи, за да бъдем днес част от ЕС и НАТО.
Защо, след като поведоха най-големите протести в България през XXI век, лидерите на проевропейските партии мълчат точно сега, когато опасностите пред България са огромни и страната има най-голяма нужда от тяхната активност? Има ли кой да отговори на този въпрос навреме, или ще трябва да си го задаваме един на друг, докато не стане прекалено късно?
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни