Светът е едно голямо село, в което всички сме свързани и си взаимодействаме. И когато пеперуда потрепне с крилете си в единия край на планетата, може да причини цунами от другата страна на земното кълбо. Това не е мантра от древноизточно учение, а онагледяване на мястото на всяка държава в системата от международни отношения. Както и на рисковете, които поемаме, когато сами си избираме ролята на подвижния храст или заемаме неясна, разкрачена позиция между две воюващи страни, маскирайки я като неутралитет,
а светът ни удостоява с презрение на квадрат.
През изминалите две седмици България съвсем основателно беше включена в дневния ред на европейските институции заради ударите, извършени от Русия над кораби в Черно море, а българската външна политика се намести в кампанията за президентските избори. Европейският съвет, а после и Европейският парламент (ЕП) обсъдиха и съвсем категорично осъдиха руските атаки в Черни море, докато в България на държавно ниво все още хипотетично обсъждаха „неизвестния извършител“.
По време на срещата на 15–16 октомври в Брюксел Европейският съвет директно обвини Русия в нарушаване на международното и морското право. Седмица по-късно ЕП включи темата в дневния ред на пленарното заседание в Страсбург с участието на върховната представителка за външна политика Кая Калас и гласува резолюция, критикуваща липсата на адекватна реакция от страна на българското правителство.
В резолюцията, подготвена от пет политически групи и подкрепена с 432 гласа, евродепутатите изразяват
загриженост относно неясния отговор на българското правителство във връзка с руската заплаха,
съжаление относно слабата дипломатическа реакция на българското правителство спрямо Руската федерация
и призовават българския министър-председател Румен Радев да
съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия.
Евродепутатите също изразяват съжаление във връзка със забавеното участие на България в инициативата на НАТО за противодействие на дронове и настоятелно призовават българското правителство да не отлага допълнително, а официално да потвърди до 30 октомври 2026 г. участието си в нея. Прави впечатление и колко пъти в резолюцията е споменат румънският президент Никушор Дан като осъждащ „агресивната незаконна война“ на Русия и как това контрастира с липсата на адекватна българска реакция.
Радев срещу Европарламента
Българска реакция след резолюцията имаше, но тя не ни представи в по-добра светлина. В открито обръщение към политическите групи в ЕП и председателя му Роберта Мецола министър-председателят Румен Радев остро разкритикува институцията, която според него
се използва като инструмент от български евродепутати с ограничена политическа легитимност в собствената им страна,
и омаловажи резолюцията като нямаща „правна стойност“. Според българския министър-председател ЕП – който е всъщност най-демократичната европейска институция, тъй като депутатите са пряко избрани от европейските граждани – е станал жертва на българските евродепутати, които подвеждат своите колеги, „за да водят обречена предизборна кампания на национално равнище“ в навечерието на президентските избори.
Така гневът на Радев излезе извън пределите на страната и беше отбелязан нов етап в отношенията между София и Брюксел, който е безпрецедентен за последните двайсет години, откакто България е член на ЕС. Първо, имаме национална позиция по отношение на външнополитическа тема, която е в пълен разрез с европейската линия. Второ, поставяме под съмнение институционалното функциониране, политическите инструменти (каквито са резолюциите) и разума на 720 депутати от 27 европейски държави, като ги обявяваме за заблудени.
Емилия Милчева
Как се пишат резолюции?
Как всъщност една тема влиза в дневния ред на ЕП и какво се случва с една резолюция, преди да бъде предложена за гласуване?
Резолюцията е политически текст, чрез който ЕП изразява позиция по даден актуален въпрос. Резолюциите нямат правен характер, но значението им е символно и политическо. Когато засягат външнополитически теми, резолюциите са гласът на Европа в света. Те могат да осъждат определени действия, да призовават за мерки, да отправят препоръки към други институции или да изискват политически отговор. Процедурата за приемане на една резолюция зависи от вида ѝ. В случая с резолюцията за Черно море тя беше свързана с пленарния дебат по същата тема два дни по-рано с участието на Кая Калас. По време на двучасовите дискусии евродепутатите дискутираха темата и разбира се, българските избраници бяха много активни. Още тогава обаче ясно се очерта разделителната линия между тях, която пролича и по време на гласуването.
Половината български евродепутати – осем от общо седемнайсет, подкрепиха резолюцията: Андрей Ковачев, Илия Лазаров, Ева Майдел, Андрей Новаков, Емил Радев (ГЕРБ), Танер Кабилов (ДПС), Илхан Кючюк (АПС) и Христо Петров („Продължаваме промяната“). Двама депутати от „Възраждане“ бяха против (Станислав Стоянов и Рада Лайкова). Двамата от БСП (Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова) и един от ДПС (Елена Йончева) се въздържаха. Четирима (Радан Кънев, Петър Волгин, Никола Минчев и Ивайло Вълчев) отсъстваха по време на гласуването, но Минчев („Продължаваме промяната“) участва в дебата.
Изказванията на българските депутати в пленарната зала отразяваха партийните им позиции на национално ниво, но бяха съобразени и с европейските политически групи, в които членуват. Така евродепутатите от ГЕРБ и от „Продължаваме промяната“ настояваха за европейска солидарност срещу руските атаки в съзвучие с позициите на Европейската народна партия (ЕНП) и „Обнови Европа“, а „Възраждане“ беше в тон с проруските убеждения на „Европа на суверенните нации“. Единственото разминаване дойде от страна на представителите на БСП, които се доближиха повече до крайната десница, настоявайки за мирни преговори и премълчавайки ролята на Русия като агресор в разрез с позициите на Групата на социалистите и демократите (СиД), в която БСП членува и която открито се противопоставя на Москва.
Разликите в позициите между различните групи проличаха и по време на преговорите по текста на резолюцията.
Първоначално бяха внесени седем различни предложения от различните политически групи. На основата на тези текстове се водиха преговори и се търсиха компромисни формулировки, за да се стигне накрая до едно консолидирано общо предложение, внесено от пет групи – Зелените, ЕНП, „Обнови Европа“, „Европа на консерваторите и реформистите“ и СиД. Параграфът, критикуващ слабата дипломатическа реакция на българското правителство и липсата на конкретни действия, е предложен от немския евродепутат Сергей Ягодински от Групата на Зелените, в която не членуват български евродепутати. Финалната подкрепа, която резолюцията получи от 60% от гласувалите, показва, че документът не изразява гледната точка на един депутат или една политическа група, а се превръща в официална и легитимна позиция на целия Европарламент. Тя е постигната след задълбочени и продължителни преговори и не може да бъде резултат от злонамерените действия на шепа депутати в опозиция, колкото и обиграни политици да са те.
Факт е, че партията на Радев „Прогресивна България“ (ПБ) няма свои представители в Брюксел, тъй като все още не съществуваше, когато се проведоха последните евроизбори през 2024 г. В момента всички български евродепутати (може би с изключение на тези от БСП) представляват опозиционни партии и това може да създаде допълнително напрежение в отношенията между София и Брюксел. Но дори сега да се състояха нови евроизбори, не би било ясно как ПБ би се позиционирала в ЕП, към коя политическа група би се присъединила и чии европейски политики би разпознала като свои. Двама от близките сподвижници на Радев вече са били евродепутати, но от БСП – от 2019 г. до 2024 г. Иво Христов и Петър Витанов са членували в Групата на социалистите и демократите в ЕП, но засега няма индикации, че те използват международните си контакти, за да позиционират партията на Радев в левия спектър на европейската политическа сцена.
Анахит Хачикян
От друга страна, скорошният конфликт по повод резолюцията за Черно море и поведението на левите евродепутати Кристиян Вигенин и Цветелина Петкова от БСП, както и на Елена Йончева (първо от БСП, а после от ДПС на Пеевски) демонстрират ясно подкрепата на БСП от Брюксел за ПБ. Макар че именно партията на Радев ускори парламентарната смърт на БСП, като изтегли много от членовете ѝ в своите редици и впоследствие столетницата дори не прескочи 4-процентовата бариера, за да влезе в парламента на последните избори. Разбира се, в контекста на президентските избори тази подкрепа е свързана и с кандидатурата на Илияна Йотова, която остава своеобразна топла връзка между БСП и ПБ, колкото и неясни да са отношенията между двете партии.
От създалата се ситуация може да се направят няколко извода.
Първо, мнозинството български евродепутати вече са схванали логиката на функциониране на ЕП и имат добро сътрудничество с европейските си колеги, които могат да мобилизират, за да защитават заедно европейските (вкл. българските) интереси. Това пролича непосредствено след ударите на кораби в Черно море, когато представители на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се бяха задействали в рамките на политическите си групи и реагираха веднага там, където събитията ги завариха. Андрей Новаков и Емил Радев събраха колеги от ЕНП, която провеждаше в този момент външното си заседание си в Италия, и обявиха, че организират предстоящо посещение на делегация от Комисията по сигурност и отбрана на ЕП във Варна и София. Асен Василев и Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ се солидаризираха с румънските си либерални колеги от „Съюз за спасението на Румъния“ и с подкрепата и подписа на Валери Айер, лидерка на „Обнови Европа“ в ЕП, изпратиха писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, в което настояват за мерки за засилване на сигурността в Черно море. Така те показаха нагледно не само че имат влияние в европейските политически семейства, към които принадлежат, а и че защитаването на българския национален интерес според тях съвпада с европейските политики по сигурността и отбраната.
Второ, дори в България да има правителство със силно парламентарно мнозинство, когато то води непопулярна външна политика в разрез с европейските си партньори, поставя страната в риск от международна изолация и значителни репутационни щети, без да споменаваме рисковете за сигурността и отбраната в случай на нападение.
Трето, когато българският министър-председател не познава механизмите на функциониране на институциите, в които страната ни членува от двайсет години и не е в състояние да им засвидетелства поне минимално уважение, няма как да очакваме да изгради добро сътрудничество и да заема достойно място в тях. В този контекст разкрачената поза не е от най-далновидните и едва ли ще ни позволи навреме да видим дали сме от страната на пеперудите, или от тази на бързо приближаващото цунами.
Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни