Защо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.
Всичките митологии на света няма да са достатъчни, за да се намери из техните страници най-точният кандидат за президент на България, който да радва хем народа, хем Европа, хем партийните централи. От Емилия Милчева.
Емилия Милчева поглежда към кандидата за президент на т.нар. демократична общност. От неговия успех би могла да зависи изцяло геополитическата ориентация на страната. Но докъде всъщност се простира демократичната общност и има ли политическа зрялост за преместването на някои червени линии?
Съществува ли кандидат за президент, чиято личност ще успее да мотивира младите хора да излязат и да гласуват? Или те са обречени да получават още от същото – костюмирани сделкаджии, лишени от всякаква автентичност, които няма смисъл да съществуват извън партийните си интереси? От Емилия Милчева.
Следващите редовни президентски избори се задават. Засега обаче всички пляскаме с ръце за еврото и напрегнато мълчим по въпросите, засягащи избора на бъдещия президент. Но докога така и до какво ще доведе това – от Светла Енчева.
Има ли напрежение между коалиционните партньори ПП и ДБ, или тe могат да бъдат обединени и в различията си? Емилия Милчева за цивилизационния избор, който трябва да направи България при президентския вот догодина.
Гледаме президентските избори в Румъния и трепетно мислим за тези, които предстоят у нас през 2026 г. Готви ли ни се подобен сценарий с вярното спомоществователство на Русия? По-важният въпрос обаче е има ли кой да му противодейства. Емилия Милчева не е особено сигурна.