Може нито един от двамата кандидати да не ни кара да тичаме към урните в неделя. Но гласуването не е въпрос на вдъхновение, а на усилието да не подариш избора си на някой друг. Емилия Милчева пише за залога на този избор и за трите фронта, на които властта работи за победата на Йотова.
Между двата тура на президентските избори залогът е по-голям от това кой ще влезе на „Дондуков“ 2. „Прогресивна България“ вече има пълната власт, а през последните месеци показва и как я използва. Светла Енчева коментира сливането на партия и държава, в което някои от нас вече са живели.
Как Борисов и Пеевски губят влияние, Радев се стреми да го разшири, а балотажът ще покаже дали страната върви към ново противопоставяне, или към концентрация на властта. Коментар от Емилия Милчева.
В навечерието на поредните избори сме, след които ще настане поредното чудене къде сбъркаха в прогнозите си социолози, политолози и анализатори. Александър Драганов обаче предварително подхожда (само)иронично, напомняйки ни, че винаги е добре да имаме едно наум, когато става въпрос за прогнози.
Когато властта вече я няма, какво остава от партия, чиято най-силна идеология е била властта? Президентските избори могат да покажат от какво всъщност е съставен електоратът на ГЕРБ и докъде стига лоялността му към Бойко Борисов. От Емилия Милчева.
Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.
Защо прескачането на журналисти в политиката е саморазобличително и за политиката, и за журналистиката? Как журналистическото доверие се превръща в политически капитал и какво остава след това от самата журналистика – от Дарина Сарелска.