От 8 май 2026 г. България се управлява от правителство, съставено и водено от доскорошния президент Румен Радев, сега вече министър-председател. То разчита на подкрепата на 131 депутати от новосформираната политическа сила „Прогресивна България“ в 52-рото Народно събрание. И въпреки това абсолютно мнозинство, в състава на новия кабинет има имена, чието присъствие провокира въпроси. Не толкова защо имената са точно тези, а кой стои зад тях. И съответно с колко зависимости стартират „Прогресивна България“ и Румен Радев и на кого и с какво имат да се отплащат.
От всичко това зависи и отговорът на най-важния въпрос: какъв изобщо е шансът този кабинет, с всичките колебания и съмнения, в които е обвит, все пак да проведе няколко крайно наложителни реформи? Или само сменихме пилота, но пак ще ни се повдига от турбуленции...
А симптоми, че България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на власт, не липсват. Режим на васалщина, както го определя Емилия Милчева в тазседмичния си политически коментар, в който тя проследява светкавичното преструктуриране на институционалните пластове – от разместванията в прокуратурата, през снетата охрана на Борисов и Пеевски, до чудесните развръзки на дългогодишни конфликти в спорта и бизнеса веднага щом Румен Радев влезе в ролята на премиер.

Какво е отношението на новата власт към медиите, е въпрос, важен не само за медиите. Но в статията си „Да не се посочваме!“ Дарина Сарелска констатира, че след първите дни на управлението на новото мнозинство, което спечели изборите с обещания за прозрачност, медиите си остават натикани в мазето на политическия живот – буквално и метафорично. Остава само да се надяваме, че това не е познатият арогантен номенклатурен рефлекс за власт зад дебели стени и недостъпни кулоари. Защото иначе прогресивната идея за обществен договор ще бъде изпепелена от същия огън, в който изгоря и доверието към предишните управления.

Един от ключовите въпроси по отношение на политическия проект „Прогресивна България“ е и за дозата идеологическа шизофрения и популизъм във формулата му. В „За Радев и таралежите“ Анахит Хачикян търси белези, които да изясняват това. Тя разказва и как декларациите на новия български премиер за повече „прагматизъм“ във външната политика и международните отношения вече предизвикват открита тревога сред европейските ни партньори.
И докато някои лидери на политически групи в Европарламента открито определиха Радев като риск за сигурността, любопитно е как ще се отнесе към него европейската левица. До момента липсват каквито и да било индикации за потенциално сътрудничество с „Прогресивна България“ в международен контекст, а това крие рискове изолацията на София тепърва да се задълбочава.

От „Епична ярост“ до икономическо задушаване – това е най-краткото възможно описание на конфликта в Близкия изток за момента. А в анализа си „Войната, която никой не иска, но всички вече водят“ Искрен Иванов разглежда завоя на Вашингтон към план Б и възможните посоки на развитие след това. Между религиозно-политическите доктрини и икономическия натиск, на карта е поставено не само бъдещето на Иран и Израел, но и оцеляването на глобалното американско превъзходство. А евентуалното реформиране на НАТО и ЕС, каквито ги познаваме днес, става все по-вероятно. Или даже наложително.

Еволюцията не напредва с темпото на развитие на технологиите, убедена е Юлия Федорчук. А в интервюто пред „Тоест“ по повод най-новия си роман „Домът на Орион“ полската писателка разбива напълно илюзията, че можем да обитаваме виртуални реалности, докато телата ни остават биологично зависими от застрашените екосистеми. Тя определя съвременния капитализъм като процес на безмилостно извличане на човешко внимание – ресурс, който сега се експлоатира така, както въглищата по време на първите индустриални революции.
Разговорът на Ина Иванова с Юлия Федорчук е сред задължителните четива на седмицата.

В най-новата си „порция език“ Павлина Върбанова е решила да разсее масовата заблуда, че езикът се изчерпва с речниците и правилата в учебниците. От пламенна защита на функционални неологизми като „достъпвам“ до иронизиране на кухото политическо „лидирам“, текстът ѝ проследява пътя на думите от живата реч до официалните речници, припомняйки, че лексикалната динамика може както да изпреварва, така и да се разминава с нормата. И призовава за езикова чувствителност, която да ни възпира от самоналожена интелектуална слепота.

Възможно ли е във времето на изкуствения интелект и софтуерно обработените гласове музиката все още да ни изненадва? В материала си „Angine de poitrine, или от какво е направена музиката“ Светла Енчева разказва за анонимно канадско дуо, което разбуни мрежата с екстравагантна микротонална музика и естетика на черни точки. В статията се търси отговор на въпроса дали в свят, в който все повече алгоритмите произвеждат „правилните“ продукти, търсенето на нещо различно в пространството между нотите е само авангарден експеримент, или е и акт на човешка съпротива срещу дигиталната унификация.

Следващата събота, в навечерието на Деня на българската просвета и култура, предстои последният (засега) епизод на „Тоест разговаряме“. Този път Владислав Севов ще ни срещне със Зорница Христова – писателка, преводачка, редакторка и издателка, а също и авторка на „Тоест“ и водеща на книжната ни рубрика „По буквите“.
Разговорът ще се излъчи на живо в YouTube Live на 23 май от 16:00 ч. Вие също може да се включите, като довършите изречението „Книгата днес е...“ и зададете въпрос на Зорница в предварителната ни анкета.
И накрая – нещо много важно. Знаем, че мнозина от вас се притесняват за бъдещето и финансите си. Знаем, че почти за всички животът е поскъпнал в различна степен, а сътресенията по света и в един или друг сектор на икономиката у нас не гарантират на никого сигурност и спокойствие. Знаем и че все повече медии и медийни проекти ви призовават за подкрепа, за да оцелеят, и вие трябва да избирате кого да подкрепите.
Макар същата нестабилност и тревоги да тегнат над главите на екипа ни, всички сме силно мотивирани да продължим да правим това, което правим вече повече от осем години заедно с вас. И заради вас. Продължавайте да ни подкрепяте. А ако досега не сте били наш дарител, кликнете на бутона по-долу!
Приятно четене и хубави дни!






