Има ли кой? Има ли как? А могат ли?
Емилия Милчева задава въпроса на въпросите. Той не е сред тези в заглавието, но е ясен за всички ни: какво бъдеще за България ни предлагат политическите сили? Вижте в анализа дали някой се осмелява да даде отговор.
На второ четене: „Един ден в музея“
Вдъхновен отзив на Севда Семер за една наградена книга, с помощта на която деца, родители и учители могат да превърнат музея в изследователски терен и в площадка за игра.
Позитивно за Розовата къща
Вълнуващ разказ на Юлия Георгиева за една мечта, която добротата и съпричастността на хиляди български дарители сбъдва – създаването на Розовата къща, единствения засега у нас нископрагов център за хора със зависимости.
Трансът на Върховния касационен съд
28 съдии от ВКС забраниха възможността за юридическа смяна на пола и на практика предопределиха изхода от десетки дела, чакащи решение. Не че хората нямат право да водят подобни дела, просто е ясно, че няма да завършат в тяхна полза. Какво още ни казва решението на ВКС – от Светла Енчева.
Седмицата (20–25 февруари)
Събитията тази седмица ни връщат година назад и ни отдалечават с още няколко крачки от демократичните ценности. И ако в поезията на Борхес, за която също става дума в броя, този отстъп може да се възприеме като танго, в днешната реалност „танцът“ е по Бредбъри и на ръба на пропастта.
Как Радев постави България на картата
В края на първата година от започването на войната в Украйна вече е ясно кой от коя страна на историята стои. Това не важи за България, защото тук все още не можем да преглътнем факта, че „национален“ е различно от „руски“ интерес. Как президентът участва във всичко това – анализ на Емилия Милчева.
По буквите: Иванов, Борхес, Николова
Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.