Яна Кършийска: Библиотеките са храм на комуникацията

Представете си, че страдате от безсъние, налага се да пишете научна работа или искате късно нощем да се усамотите на светло и тихо. Има ли във вашия град обществено място, на което да бъдете едновременно защитени и в усамотение?

Извън България не е необичайно библиотеките да функционират като многофункционални обществени центрове, които комбинират културни, образователни и обществени роли. Те вече са не просто места за книги, а активни хъбове, които могат да се използват от различни общности. Точно така функционира Регионална библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас.

Намира се на мястото на някогашната Немска болница и е единствената нова сграда, строена в последните десетилетия у нас и нарочно предназначена за нуждите на библиотека и културно-образователен център – около 6000 квадратни метра с читални, интерактивни зали и конферентна зала, галерия и впечатляващ архив, магичен път с модули, свързани с обучението по науки и устойчива околна среда, вътрешен двор, подземен паркинг, книжарница и детски център с добавена реалност. Работи без почивен ден, от понеделник до неделя, от 8 до 23 часа, а в летния сезон и 24/7. Горе-долу по всяко време на денонощието там може да бъде срещната и Яна Кършийска, директорка на институцията.

Яна работи като администратор, но живее с размаха на творец, обладан от идея. Като дете мечтае да стане ветеринарна лекарка заради любовта си към животните, през 90-те обаче е приета с висок успех в тогавашния Държавен библиотекарски институт. По това време установява, че библиотекознанието е сериозна наука. Да си библиотекар е предизвикателство – имаш достъп до всички полета на познанието, а това неизбежно разширява мирогледа. От театър до неорганична химия, от квантова физика, през география, до литература. Това е широкообхватно знание, което стига назад във времето. Яна се докосва до палеографията и старобългарския език, открива голямата метафора на Александрийската библиотека.

И сега като ме питат: нещо ново? Ами нищо ново няма, ние се връщаме там, където е било най-хубаво, там, откъдето сме тръгнали. Александрийската библиотека е символ на безкрайната вселена, извор на вдъхновение и център на всичко. А днес се опитваме да ограничим библиотеката до място, на което се раздават книги и се правят справки. Което не е малко, но не това е основното. Въздухът в библиотеките е друг, отношението към книгите е друго – да си спомним „Името на розата“ на Умберто Еко.

Изобщо, идеята за паметта, за хранилището на познание, което не се интересува от времето, е част от фундамента на цивилизацията. Но и смиряващо преживяване, в което неизбежно става ясно колко дребно е всяко единично човешко усилие.

Библиотеката трябва да бъде храм на знанието, но и на комуникацията, на общуването.

Когато кандидатства за длъжността директор, Яна Кършийска представя мащабния си проект за библиотека, която да функционира като обществено пространство, без изобщо да вярва, че има шанс.

Нямах познанства, нямах лобита. Когато ми се обадиха, че съм избрана, помолих да си проверят пак резултатите, защото нямаше как аз да бъда избрана.

После започва трудното. Постепенното откриване на различни зали, кандидатстването по проекти за средства за интерактивни пространства, обогатяването на художествения фонд, възможността читателите сами да вземат и връщат книги през електронна система, дори хигиенизирането на книгите със специален уред с газ. Пространството предлага дигитални услуги, но в една от залите работи и ретро киномашина.

В Регионална библиотека „Пейо Яворов“ е приветливо и светло като във всекидневна, в читалните има обособени кътове с мека мебел и лампи, може да се видят млади хора с лаптопи и слушалки – чувстват се свободни да откривателстват из архивите с музика, визуални изкуства и литература.

Като дете Яна е била хокана от сърдита библиотекарка, така че нейната революция започва със стандартите, които налага на своя екип – хора основно между 35- и 40-годишни.

В библиотеката трябва да се пази тишина и да се спазва установен ред, но е хубаво да бъде обяснено на читателите защо. И как. Нашите читатели и ние сме в симбиоза, дължим си взаимно уважение.

Извън броя на административните служители екосистемата на библиотеката се поддържа от едва 37 души. Те не само се грижат за съхранението на книгите, а и подсигуряват културната и образователната дейност на пространството. Отново заради вечно актуалната визия за библиотеката като средище. И ако в Александрийската библиотека, основана през III век пр.Хр., по времето на Птолемеите, се е извършвал културен обмен и са се правили научни открития, в по-късните антични и римски библиотеки са били играни театрални постановки и организирани диспути наред с преписването на текстове. Днес Яна Кършийска продължава традицията на допълващите се институции, които са свързани с образованието и културата. Нейната последователност в отстояването на тази концепция променя облика на бургаската библиотека година след година.

Докторантурата, върху която работи Яна Кършийска, е свързана именно със създаването на аватари, които помагат при търсенето на книги в библиотеката. Дигиталните, интерактивни инструменти, които са приятелски ориентирани към младите – това е водещото в подхода ѝ.

Новото поколение е много аналитично и с ясна визия за достъпността, краткостта и обобщеността на информацията. Живеем в безобразен информационен шум. Затова се опитваме да дадем алтернатива, но да сме адекватни на времето.

Самата Яна обаче твърди, че избягва да анализира. Предпочита вдъхновението, емоцията. От преподавателката си в института Ина Андонова научава за разликата между дух и душа. Днес смята, че ако като по-млада е била заета предимно с „трябва“, с работата на духа, днес вече опитва да действа по вдъхновение, да бъде себе си, интуитивно и емоционално. Макар че винаги обмисля план А, В и С. 

Ако трябва да разкаже живота си в образи, ще е през любими книги – детството си свързва с Пърсиг и свободолюбивия дух на „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет“, младостта – с „Джонатан Ливингстън Чайката“ на Ричард Бах и стихотворението на Емили Дикинсън „От какво се прави ливада“. За по-зрелите си години предпочита сравнението със „Степния вълк“ на Херман Хесе, макар да намира и допирни точки с „Метаморфозата“ на Кафка.

Лудостта и бързината на съвремието ни може да те премажат, ако не обичаш. А какво да обичаш, вече е твое решение. Аз предпочитам природата, книгите и избирателно – хората. Не обичам да внимавам, предпочитам да действам емоционално и ако трябва – да си разбия главата. Но да знам, че съм опитала. Ако сега срещна малкото дете, което съм била, ще му кажа: не слушай никого, прави това, което искаш.

В живота на бързи обороти и гоненето на крайни срокове за изпълнението на проектите си Яна с изумление установява, че докато е работила по своите идеи, губейки представа за времето, тук-там из нейния Бургас са изникнали нови сгради. Местата, които обитава, обикновено са паркът и библиотеката. И една къщичка в Стара планина, защото припознава планината като мечтано убежище.

Корените ѝ по бащина линия са от Северозападна България, от с. Галиче, където са се преселили прадедите ѝ, румънски власи. По майчина линия Яна е наследничка на преселници от Лозенградско. Бургас обаче е мястото, което тя почти не напуска.

Тук работи не просто с партньорски институции, а със съмишленици.

Наистина е много важно да знаеш, че когато вървиш, до теб има хора, за които си сигурен, че ако залитнеш, ще те подпрат. Ще те изправят. Има такива хора около мен и се появиха просто така, не знам кой ги постави на пътя ми.

Човекът, който повярва в мен и прие лудите ми идеи, е нашият кмет – г-н Николов. Нямаше как иначе да се случи денонощната работа на библиотеката.

През годините в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ е имало курсове по калиграфия, езиково и компютърно обучение, шах; пространството приютява бургаски клубове и им дава възможност да развиват дейността си в достъпна среда. Тук е сърцето и на Черноморския литературен фестивал, а след двайсетгодишно прекъсване се възстановява и Наградата за научна фантастика „Гравитон“. Предстоят и срещи с корейския театър в партньорство с Корейската национална библиотека.

Мащабът на мислене и действие на екипа на Регионалната библиотека е впечатляващ, но е и доказателство, че съществуват адекватни програми за финансиране.

Често ми се е случвало да ме питат: ама как си го позволи финансово? Всички иновации, които се случват тук, са проектни разходи. Просто се иска труд.

Яна Кършийска е прословута с режима си на перпетуум-мобиле; с половин уста признава, че не ползва отпуск. Но от тази година се учи да ползва съботите и неделите, наложила си е да не говори по телефона по работа. Извежда кучето си или отива в Стара планина, за да релаксира. Смята, че тя я лекува от желанието ѝ да контролира всичко.

Планината е кротка стихия, нито е твърде висока, нито е ниска, тя е естествената очарователна бариера между юга и севера.

Със сигурност обаче на директорката на Регионална библиотека „Пейо Яворов“ ѝ предстои да изпълни още планове, затова ѝ е трудно да назове мечта – Яна Кършийска просто функционира на полето на осъществимите идеи.

Веднъж получих обаждане от г-н Николов – трябваше да отида на среща, за да обсъдим предстоящ проект. В същото време в библиотеката течеше поредната проверка, казах му. Той отговори: „Мислѝ по-широкообхватно.“ Тогава осъзнах, че проверки винаги ще има, междувременно трябва да вършим по-важното.

Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.