NB!
Седмицата (9–14 февруари)
Първите стъпки на новия премиер, тесният проход на кавичките (и на двойните стандарти), журналистиката след журналистите, научен новинар на живо, „Гласовете на Америка“, разклатените отношения между ЕС и САЩ. И любовно-нелюбовен плейлист за разкош.
Три стъпки на Андрей Гюров
Служебният премиер по дефиниция е временна фигура. В българската политика обаче временните роли често се оказват съдбоносни. Андрей Гюров влиза в кабинета с биография, висящ казус и очаквания. Въпросът е дали ще управлява процеси, или ще трупа още напрежение. От Емилия Милчева.
Гласовете на Америка – брой 12
Когато новините идват като картечен откос, човек започва да се чуди това новини ли са, или организирана подмяна на реалността. Йоанна Елми с нещо като хроника на ускорението в месечния бюлетин, посветен на Америка.
„Няма места.“ Журналистиката след журналистите
Ако се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо... Защо стана така – от Дарина Сарелска.
В тесния проход на кавичките
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.
ЕС и САЩ: Je t'aime... moi non plus
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?
Седмицата (2–7 февруари)
Седмица, пълна с новини, които ни се иска да не бяха стигали до нас. Вижте и какво публикувахме в „Тоест“.