NB!
Седмицата (29 юни – 4 юли)
От бушоните в държавата, през олигархията и изкуствения интелект, до детските палиативни грижи, НВО, Гьокчеада, музеите и германските фасади без климатици – тази седмица текстовете в „Тоест“ разказват за системите, които създаваме, и за хората, които живеят в тях.
Грешният въпрос за олигарсите
Ловът на олигарси може и да звучи като реформа, но не е. Докато се води битка дали този, или онзи е олигарх, моделът остава непокътнат и винаги намира следващите си герои. Реалността показва, че олигархията се побеждава с работещи институции. От Емилия Милчева.
Защо по фасадите на германските домове няма климатици?
Защо германците търпят жегите без климатици, а в България си ги монтираме почти навсякъде? Не е до пари или навици, а става дума за сблъсъка на личния комфорт и правилата за общото пространство. И тук се намесва променящият се климат, който поставя старите решения под въпрос. От Светла Енчева.
Между лекарствата и играчките – да избягаме от медицинския модел
В Русе има място с почти невъзможно за запомняне име, но с трудно забравими истории. Надежда Цекулова посещава център, в който живеят деца с тежки заболявания и комплексни потребности, за да се опита да разбере какво означава добра грижа в България днес.
Маргарита Доровска: Средата не е даденост, ние ѝ влияем
Какво означава да си куратор днес: да създаваш концепции, да провокираш вълнение и любопитство към изкуството, да изграждаш общност, да променяш средата? За всичко това Ина Иванова разговаря с Маргарита Доровска.
НВО: Време изпитно
Всяко лято хиляди седмокласници завъртат едно и също колело на късмета. На него пише „Национално външно оценяване“. Залогът обаче не е само знанието. Истинската игра започва много преди изпитния ден и реалността е, че на никого не му пука за децата. От Донка Дойчева-Попова.
Magnifica Humanitas, или за кожата на един изкуствен интелект
Изкуственият интелект вече е история не за машини, а за власт. За достъп. За граници. И за хората, които ще решават как изглежда бъдещето. От нас зависи дали искаме да сме сред тях. От Йовко Ламбрев.