Всички жени, които говорят публично за менопаузата, изглеждат слаби, красиви, млади и успешни. Или поне аз само такива намерих. Това със сигурност е добра стратегия за „ребрандиране“ на менопаузата (фразата е на Холи Бери, за нея – малко по-долу), но какво си мисли жената, която не се е появявала на корица на списание, когато се погледне в огледалото и нищо в тялото ѝ не функционира както преди?
Когато си жената котка, дори менопаузата ти стои секси.
Холи Бери, американската актриса, изиграла жената котка в едноименния филм и още десетки роли, които са я направили разпознаваема в целия свят, стана едно от най-популярните лица на менопаузата, разказа за целия си преход към нея, създаде около него мащабен бизнес, написа законопроект и взе на абордаж няколко американски медицински университета.
Започвам този текст с нейната история, защото е много ярък (и секси) пример, върху който да поразсъждаваме за границата между маркетинга и работата в обществена полза в контекста на една дълго (в смисъл хилядолетия) неглижирана здравна тема като менопаузата. Маркетингът не е задължително нещо лошо, напротив – създава възможност да се предложи информация там, където публичните политики никакви ги няма (например в здравното образование).
Остава обаче впечатлението, че всеки, който говори по една от най-важните теми за съвременната жена, се опитва да ѝ продаде нещо. А понякога имаме нужда просто някой да ни избърше сълзите, да ни каже, че петте кила отгоре много ни отиват, и да ни предпише вагинален естроген (но за него – в друг текст).
Холи Бери има дълга и изцяло публична история със симптомите на преходната възраст, която започва, когато актрисата е на 54 г.
Тя разказва публично, как потърсила помощ заради силна болка след секс и получила диагноза „херпес“, която изследванията не потвърдили. Оказало се, че симптомите са свързани с перименопаузата. Потвърждаването на това обаче отнело време, защото дори лекарят ѝ в началото се смущавал да спомене думата „менопауза“ пред нея, разказва Бери в страницата на инициативата си Re-spin.
„Лекарите ми казваха, че „просто остарявам“ и че „това се случва на всички жени“, продължава актрисата. Тя споделя, че когато най-после стига до специалист по менопаузата, е толкова объркана и неподготвена, че дори не знае какви въпроси да му зададе, давайки си сметка, че щом тя, световноизвестна актриса, носителка на „Оскар“, кралица на красотата, жена с множество успешни инициативи и влияние, се чувства така, то как ли се чувстват жените от по-непривилегировани социални групи?
Водена от фрустрацията си, през 2020 г. Бери създава платформата Re-spin – първоначално като място, на което жените могат да получат насоки и основана на науката информация. През 2025 г. инициативата се ребрандира като „услуга на едно гише“ за жени в перименопауза и менопауза с амбицията да им предложи всичко необходимо.
„И тази се опитва да ни продаде остаряването“,
ще си кажете и ще е обяснимо, защото това е усещането напоследък. Но за Холи няма да сте напълно прави. Наред с бизнеса си актрисата развива мащабна застъпническа дейност. През 2024 г. застава на емблематичния за САЩ хълм Капитолия редом до група сенаторки както от Демократическата, така и от Републиканската партия, за да представят законопроект за по-добри грижи за жените на средна възраст.
„Аз съм в менопауза“,
обявява тя пред журналистите и това явно е толкова впечатляващо, че го отразяват дори български медии.
Законопроектът все още не е гласуван, но Бери продължава да говори публично за нуждата от него, като паралелно работи и за промяна на обучителните програми в медицинските университети, така че бъдещите лекари да знаят по-добре какво се случва с жените в перименопауза и менопауза и как да им осигурят адекватни грижи.
Че има нужда от такава промяна, доказват и данните. В проучване, публикувано през 2019 г. в Mayo Clinic Proceedings, са анкетирани 183 лекари, специализиращи обща медицина, вътрешни болести и акушерство и гинекология в 20 програми в САЩ. Близо 94% от отговорилите на съответния въпрос смятат обучението за грижи при менопауза за важно или много важно, но едва 6,8% се чувстват достатъчно подготвени, а всеки пети съобщава, че по време на специализацията си не е имал нито една лекция по темата.
Проучване сред 183 лекари от 20 програми за специализация в САЩ.
94%
смятат обучението за грижи при менопауза за важно или много важно
6,8%
се чувстват достатъчно подготвени
1 от всеки 5
не е имал нито една лекция по темата по време на специализацията си
Сред пионерите в открития публичен разговор за менопаузата е и Анджелина Джоли, която шокира не само феновете си, когато премахна млечните си жлези и яйчниците си, за да се предпази от развитие на онкологични заболявания. Това стана през 2013–2015 г. и актрисата коментираше спокойно, открито и в детайли както решенията си за превантивните операции, така и последиците от тях, сред които и настъпилата вследствие на интервенциите менопауза.
В последните няколко години обаче темата буквално избухна и сякаш внезапно се оказа, че десетки публично известни жени имат какво да ни кажат за прехода си към живот в репродуктивно неактивна възраст, и са готови да вложат усилия за по-адекватни публични политики в държавите си.

В Съединените щати и Обединеното кралство като че ли разговорите достигат до най-широка аудитория и дори и до нас – някои от следваните и от жени в България лекарки инфлуенсърки по темата, като д-р Мери Клер Хейвър, д-р Луиз Нюсън, д-р Рина Малик, са далеч от представата ни за скучен човек в бяла престилка и доста по-близо до образа на „селебрити“ (личност, която вече е толкова известна, че дори не помним защо точно е известна). В разговора за остаряването и последиците от него се включват Опра Уинфри, Наоми Уотс, Мишел Обама, Ема Томпсън… И всъщност мога да продължа така, изброявайки имена, до края на текста.
Вълната залива целия свят
Макар у нас да не сме чували за част от активистките за по-адекватна информация и грижи за жените в перименопауза и менопауза, много от тях са истински звезди в своите държави. В Шотландия например олимпийската шампионка по бягане с препятствия Сали Гънъл стана лице на кампания, която цели да мотивира спортните клубове да адаптират тренировъчните си програми така, че да са по-подходящи за атлетки в менопаузален преход.
В Германия книгата на журналистката Мириам Щайн Die gereizte Frau („Раздразнената жена“), издадена през 2022 г., стана много бързо бестселър на Der Spiegel и това провокира разгръщането ѝ в поредица – след нея се появиха Die weisen Frauen („Мъдрите жени“), а съвсем скоро от печат излиза и последната книга от трилогията – Die unverschämte Frau („Безсрамната жена“¹). Наскоро беше издаден и комиксът Peri Мeno на илюстраторката Рина Ланг.
Във Франция телевизионната журналистка Клер Фурние създаде подкаста Chaud dedans („Жега отвътре“), провокирана отново от болезнения личен опит, съчетаващ неинформираност и усещането, че няма към кого да се обърнеш (което е комбинирано и с представата за драматичен личен провал, когато се имаш за добър журналист, ерго – информиран човек, б.а.)
Сходни примери намираме в Нова Зеландия и Австралия, дори в Индия. Разказвам ви всички тези неща, за да ви улесня в намирането на информация. Но и за да е ясно, че по света ври и кипи и жените „на средна възраст“ са доста сигурни, че са тук, за да останат.
Ура, не сме на самотен остров!
В България често световният „хайп“ достига с известно закъснение. Нямам ясно обяснение защо е така, намираме се в сърцето на най-благоденстващия континент все пак (да влязат социолозите)! Но вълната, задвижена от жени като Анджелина Джоли и Холи Бери, през 2025-та – 2026-та явно най-после е заляла и нашия бряг.
Едно от най-разпознаваемите лица (или може би е по-подходящо да кажа „най-разпознаваемият глас“) на застъпничеството за повече информираност относно менопаузата е актрисата Силвия Лулчева. През 2025 г. тя става лице на информационната кампания „Изключи горещите вълни“ и споделя в поредица интервюта за личния си сблъсък с изострената тревожност, която я съпътства в този период. И не е единствена. За трудностите и позитивите на зрялата възраст говорят открито и колежките ѝ Маргита Гошева, Елена Петрова, Катерина Евро, журналистката Люба Пашова. Техните изяви обаче са част от рекламни кампании на различни брандове, а не лична кауза.
Ако трябва да сме честни, изкуственият интелект откри, че още във вече далечната 1996 г. у нас е била създадена Българската асоциация по менопауза и андропауза (БАМА). Организацията обаче има активна дейност едва няколко години, а през 2020 г. е официално заличена. От 2006 г. насам са регистрирани още три организации с аналогично име и предмет на дейност.
През последните две години се появиха няколко български инициативи с амбиция да подкрепят жените в прехода им към менопауза. Част от тях са специализирани програми на клиники за репродуктивна медицина, което е в някаква степен логично.
Стартъпът Womeno се опитва да събере всички нужди в една точка и да осигури както базови насоки и ориентация за жените къде по трасето на този преход се намират, така и най-сложното – да представи на потребителките си конкретни лекари от широк спектър специалности, които имат интерес и познания за особеностите и нуждите на жените в тази възраст.
Създадена е и фондация на име „Академия Менопауза – България“, която публикува периодично интервюта с български специалисти. От тази година съществува и платформата „Меноморфоза“. Зад нея стои Яна Балникова, чиято история повтаря познатото дотук – на 44 години се сблъсква с безсъние, изтощение, затруднена концентрация, а обяснението на лекарите, че наближава менопаузата, върви с препоръката да свиква. Търсенето на по-удовлетворително решение се превръща във видеоканал в социалните мрежи, уебсайт с информация, ръководства и дневник за проследяване на симптомите. В световния ден на менопаузата беше представена и едноименната книга с експертни отговори и лични истории. Самата Яна пък е пример как подкрепата за жените в сходно положение може да бъде стимул и за развитие на личен бизнес.
Наред с това през последните две години в София се проведоха най-малко пет събития, посветени на „жената в преход“, и изглежда, всички те са се радвали на интерес. Този списък, разбира се, не претендира за изчерпателност. Но с него обръщам внимание, че част от инициативите не са особено активни и от публичните им канали дори не става ясно дали все още функционират. А тези, които са, без изключение са част от маркетингова стратегия, при която образоването на жените е част от маркетинговата политика на даден продукт или услуга.
Това е проблем, защото затруднява жените при ориентирането коя от рекламните препоръки е наистина основана на наука и има ли как да си помогнат, ако не могат да отделят сериозна сума. Ето как менопаузалното здраве се превръща от право в индустрия.
Един пример до какво води това, е разминаването между стремежа
да останем здрави, докато сме живи, и превръщането на вечната младост в култ и символ на успеха.
На фона на десетилетните усилия на феминизма да зачеркне или поне да обуздае култа към слабото женско тяло, към силиконовите форми и хирургически опънатата кожа, която уж крие възрастта, сравнително новото движение за менопаузално здраве наля живително гориво у тези вредни за жените тенденции.
От Холивуд до София обещанието за вечна младост вече си има и име, което звучи почти като медицинска специалност – longevity (лонджевити, в случай че не знаете). Гуинет Полтроу разказва пред ELLE за венозните вливания с модерното вещество NAD+, а марката ѝ Goop слага същата съставка в крем. В София медицински центрове предлагат такива вливания като „антиейджинг“ терапия или като „ъпгрейд“ на клетъчно ниво – практика, която при недостатъчен контрол може да се окаже дори опасна за живота.
Засега няма убедителни данни, че тези процедури забавят стареенето, но пък има данни за нежелани странични реакции – американската Агенция по храните и лекарствата обяви, че е получила сигнали за тежко втрисане и повръщане след употреба на инжекционни препарати с NAD+.
И докато обсъждаме как да си върнем младостта на клетъчно ниво, рискуваме да приемем за даденост, че видимата възраст на една жена е проблем, който тя е длъжна да реши за своя сметка, за да докаже социалната си ценност. Или да го кажем по-просто –
окей, вече ни е социално разрешено да остаряваме, но само ако не ни личи.
При това положение може ли да се сърдим, че за жените краят на младостта изглежда като край на живота?
Въпросът е риторичен.
Иска ми се покрай целия този шум около менопаузата да извоюваме нещо съвсем практично – да можем да остаряваме на видно място и когато имаме нужда от компетентни грижи, да знаем къде да ги търсим и да можем да ги получим.

С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Български фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни
