На редакционната поща пристигна имейл, към който бяха прикачени първоначален вариант на настоящата статия и файл в Excel. Взехме решение да публикуваме статията (след обичайната за нас редакция), защото представлява сериозен анализ на проверими факти. Файлът в Excel съдържаше заглавията на всички над 4000 дописки на сайта на БТА, които са предмет на анализа, с датите на публикуването им и разделени по категории. Основата на графиката по-долу също е от въпросния файл.

Евгени Соколов не е истинското име на автора. Уважаваме основанията му да запази своята анонимност и сме убедени, че анализът на фактите, който той представя, е по-важен от името му.

От редакцията

Когато преди няколко години започнах работа в Българската телеграфна агенция (БТА), забелязах, че едно име се появява в нейни статии отново и отново. Не на Бойко Борисов, нито на Румен Радев или Делян Пеевски – обичайните заподозрени, които сме свикнали да доминират в медийния поток. Говоря за името на главния директор на БТА Кирил Вълчев.

Този факт ме накара да се запитам: работата на журналиста не е ли да стои в сянка и да представя събитията, вместо да бъде част от тях? Кой друг журналист се среща толкова често в статии не като автор, а като действащо лице? Със сигурност не шефовете на световни новинарски агенции като Reuters, Associated Press и BBC.

Светият синод на БТА
Кой има нужда от един зле реформиран псевдомедиен мастодонт от времето на соца, се пита Дарина Сарелска. За БТА говорим, да не се обърка някой, че то едно ли е…

Като се замислих за скорошен пример за журналист, станал център на внимание, се сетих единствено за Джамал Хашоги. Причината той да се превърне в новина обаче беше бруталното покушение срещу него, вероятно наредено от лидера на Саудитска Арабия. През 1978 г. името на журналиста Георги Марков също се оказва сензация, когато той става жертва на прословутия „български чадър“.

Общото между Марков и Хашоги е, че и двамата ги сполита ненавременна смърт, след като с критиките си стават прекалено неудобни за определен тоталитарен режим. Това подсказва, че когато журналист се е превърнал в център на медийното внимание, значи статуквото е фундаментално сбъркано, защото властимащите възприемат отразяването на фактите като заплаха.

Но пък Кирил Вълчев е център на внимание не заради покушение. Може би тогава нямаме повод за притеснения?

Покрай скорошните избори и кандидатурата на Вълчев за вицепрезидент мнозина се запитаха с какво е заслужил доверието на Илияна Йотова, която го издигна за свой заместник. Поставен беше и въпросът не наблюдаваме ли фрапантен конфликт на интереси, когато един и същи човек е кандидат в изборите и шеф на националната новинарска агенция, която отразява неговата кампания и тази на опонентите му. Обяснението на Вълчев беше следното: 

Не е конфликт на интереси, понеже не е незаконно. И също така аз съм в отпуск по време на кампанията. 

Е, няма проблем, значи – всички знаем, че когато шефът излезе в отпуск, той моментално губи всички телефони на служителите си и влиянието му над тях рязко се занулява.

Бърза справка на официалния сайт на агенцията, управлявана от Вълчев, показва, че той е обиколил „всички 193 държави, които са членове на Организацията на обединените нации“. Този факт накара хора като бившия директор на Висшето училище по мениджмънт във Варна Николай Райчев да обвинят Вълчев в разточителство и безсмислен туризъм на гърба на българския данъкоплатец.

Този грандиозен проект на суетата изисква торби с пари и много свободно време. Хората, които колекционират държави като пощенски марки, го правят само за да могат на всеки коктейл да доминират разговора с репликата: „Ах, навремето, когато бях в Руанда...“

За мен подобни заключения понякога се оказват прибързани. Може пък бъдещият ни вицепрезидент да е един съвременен Алеко, който попива впечатления от всяко ново място и след това превръща натрупаното знание в стойностна литература?

За да тествам тази хипотеза, реших да прегледам (чрез вътрешната система на сайта, защото тя предоставя повече възможности за търсене и обработка на информацията) всички статии, публикувани в bta.bg с името Кирил Вълчев, било то в полето за автор или в самия текст. Статии от първия вид, изглежда, не съществуват, тоест Вълчев не е публикувал нито един текст на сайта на БТА под собственото си име. При статиите от втория вид положението е малко по-различно. 

Към 25.10.2026 г. официалният сайт на БТА съдържа 4359 публикации с името Кирил Вълчев в тях. За сравнение, името на Христос се появява в Новия завет малко над 1000 пъти.

В резултат на четенето и категоризирането на всички 4359 текста научих две неща:

  1. Когато в БТА се обнови статия, не се променя първоначално публикуваната, а се добавя нова статия със същото заглавие и нов час на публикуване. Затова понякога една и съща новина бива отразена с две или повече статии с едно и също заглавие.
  2. Някой в БТА (дали не самият директор?) изпитва болезнена нужда името на Вълчев да бъде вкарвано навсякъде. В някои статии неговото присъствие е абсолютно излишно, но въпреки това авторът е намерил повод да го спомене. Но нека не прибързваме.

Първото, което направих в опит да намаля обема на работа, беше да премахна от пълния списък със статии всички повтарящи се заглавия, които очевидно се отнасят за едно и също събитие. Изтрих и по една публикация от няколко двойки статии с почти идентични заглавия (например „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща утре в София“ и „Последната група от 34-тата българска антарктическа експедиция се завръща днес в София“). Това намали общия им брой с 284 – от 4359 на 4075. Малка, но не незначителна разлика.

След това започнах да чета. И да създавам категории.

Посочете сектор с мишката, за да видите какво означаваНатиснете сектор с пръст, за да видите какво означава

Данни към 25.10.2026 г., след премахване на повтарящите се заглавия (4075 статии)

Много бързо отделих първата категория – „Неважно“. В нея включих статиите от поредицата „Събитията днес“, които обобщават събития, станали преди година или повече или пък планирани за близкото бъдеще. В „Неважно“ влязоха 85 текста, или малко над 2% от всички.

Една от първите сериозни категории нарекох „За БТА“. 

Както подсказва името ѝ, в нея попадат новини, посветени на самата агенция и/или на нейния директор. За някои от тях е добре, че са обществено достояние, например „Парламентът прие на второ четене бюджетите на БНТ, БНР и БТА за 2025 г.“. Други сякаш не интересуват никого освен работещите в Агенцията („БТА успешно подмени асансьора в западната част на сградата си и подобри достъпа до агенцията“). Но при положение че източникът е БТА, да речем, че и безсмислените новини са приемливи, щом са публикувани единствено на сайта на Агенцията.

В категорията „За БТА“ попаднаха 1001 публикации, или близо 25% от общия брой. Огромна част от тях са посветени на пресклубовете на агенцията („БТА официално откри Национален пресклуб в Скопие“), на нейното списание („Списание ЛИК ще има предаване в Българското национално радио“) и на безкрайни поздравителни адреси по повод годишнината на институцията. Поздрави за преизбирането и за рождения ден на нейния директор („Поздравителен адрес от Мариан Бачев, министър на културата“) също влизат в тази категория. Тук човек би могъл да се запита израз на какво е да използваш поверената ти държавна институция, за да разпространяваш честитките за рождения си ден, но нека не се превръщаме в хейтъри.

Следващите две категории – „Организирано от/провеждано в БТА“ (819 статии, 20,1%) и „Договори“ (282 статии, 6,9%), може да се разглеждат и като подкатегории на „За БТА“. От названието на първата се разбира за какво са публикациите. Във втората вкличих всички статии, в които БТА се хвали, че е сключила договор за обмен на новини с друга институция или за отразяване на дадено лице, институция или събитие. Присъствието на Вълчев в тези категории може да се очаква, предвид че той е директорът на БТА.

Категория „Антарктида“ е интересен феномен. 

Статиите в нея (210 на брой, 5,2%) отразяват мисиите на кораба „Св. св. Кирил и Методий“, с който нашите антарктици ежегодно пресичат Атлантическия океан, за да стигнат до българската база на остров Ливингстън. На пръв поглед Вълчев не би трябвало да има много общо с тези новини, но списание ЛИК от юни 2023 г. разкрива друга картина. Още като водещ в Дарик радио през 2018 г. Вълчев е използвал трибуната си, за да убеждава политици, че България има нужда от собствен презокеански кораб за антарктическата си мисия.

Инвестирането в наука само по себе си е достойно за уважение. Нека България има собствен кораб. Да видим обаче и един цитат от Вълчев в споменатия брой на списание ЛИК: 

Господ беше на наша страна, защото заради Ковид-19 кризата се оказа, че на пазара има кораби, които се продаваха евтино.

Нашият бъдещ вицепрезидент де факто казва: „Слава богу, че светът беше поразен от смъртоносна пандемия, която изби милиони хора, че да може България да спести някой лев.“ Даже да разтълкуваме Вълчевите думи като екстремен национализъм (един вид, „Не ми пука колко хора ще умрат по света, стига България да намаже нещо“), България също беше поразена от вируса. От началото на пандемията до края на 2024 г. от COVID-19 в България са починали 38 855 души според данни от Националния център по заразни и паразитни болести.

Не ми се вярва обаче шефът на БТА да не е запознат с тази статистика. Все пак още на 1 октомври 2021 г. сайтът на поверената му агенция публикува статията „Министър Стойчо Кацаров награди генералния директор на БТА Кирил Вълчев с Почетен знак първа степен, за принос в кампанията за ваксиниране срещу COVID-19“. Единственото тълкуване, което остава, е, че Вълчев е склонен да търси келепир и от най-дълбоката човешка трагедия. Ако все още не сте убедени, препоръчвам ви статията „Големият въпрос, на който трябва да намерим отговор, е как България и региони като Пловдив могат да се възползват от проблема COVID-19, каза генералният директор на БТА“ от 15 декември 2021 г.

Преди да премина към трите ми любими категории, ще спомена останалите две набързо.

Категорията „Президент“ съдържа 129 новини, 3,2% от общия брой. Предвид това, че на 3 септември Йотова обяви Вълчев за свой кандидат-вицепрезидент, сами се досещате, че всички статии тук са публикувани от тази дата нататък. Няма да се спирам върху категорията, защото предизборната кампания зае достатъчен обем от медийното пространство и без моя принос.

„Друг Кирил“ е най-дребната категория – с едва пет материала, или 0,1% от всички статии. Тази мижава петица дава отговор на въпроса „Ти сигурен ли си, че във всички тези 4000+ статии се говори за един и същи Кирил Вълчев?“. Разумен въпрос – все пак не едно магаре се казва Марко. Петте статии са:

  1. „В страната са констатирани близо 212 хиляди декара засегнати иглолистни култури, създадени извън естествения им ареал“. Кирил Вълчев от тази новина е главен експерт по биоразнообразие в природен парк „Шуменско плато“. Очевидно не е шефът на БТА. За същия човек става дума и в четвъртата и петата статия.
  2. „Няма образователна система, която да не възпитава добродетели, каза министър Красимир Вълчев“. Присъствието на Кирил Вълчев тук е грешка. Цялата статия се базира на думи на тогавашния министър на образованието Красимир Вълчев. Кирил Вълчев не е споменат в текста, но журналистът на БТА, качил публикацията онлайн, е оставил „Кирил Вълчев“ в ключовите думи.
  3. „Община Угърчин ще предостави народни носии на желаещите да участват в ритуала по хвърляне на кръста в река Каменица на Йордановден“. В статия се споменава, че кръста в Угърчин на Йордановден е хванал някой си Кирил Вълчев. Тук си признавам – не мога да докажа, че не става въпрос за шефа на БТА. Имам обаче очи на главата, а те ми показват, че физиката на бъдещия ни вицепрезидент не е на плувец шампион.
  4. „След включването на пещера Бисерна сред 100-те Национални туристически обекта на България се запазва сезонността на посещения там“ (вж. т. 1).
  5. „Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“ започва изпълнение на проект за намаляване на загубата на биологично разнообразие“ (вж. т. 1).

И така стигаме до трите най-показателни категории, понеже те се въртят най-близо около личността на самия Вълчев.

„Name-drop“ 

е най-малката от трите, с едва 55 материала (1,4%), но пък е доста забавна. Глаголът name-drop на английски означава да споменеш уж случайно, че си авер с някоя важна клечка, за да се изфукаш. В тази категория са статиите, в които Вълчев се изказва по адрес на исторически личности („България има нужда от журналистика като Ботевата и от знание за общите ни ценности, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев“ от 31.05.2026 г.) и за български градове („Благоевград е пример в Европа за защита на свободата, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев“ от 12.02.2025 г.). И като споменахме Ботев, се вдъхнових да перифразирам този куплет:

Патриот е – пара дава
и пътува на изгода,
че не свойта пара харчи,
а парата на народа!

Благодаря ви, че сте моя муза, г-н Вълчев!

Категорията „Изказвания“

е подобна на „Name-drop“ и съдържа 211 статии (5,2%). Тук намираме всички публикации, посветени на изказвания на Вълчев. В „Изказвания“ има брилянтни умотворения, като:

За десерт остана най-голямата категория – „Защо“.

Тя съдържа 1278 статии, или 31,4%. Всяка от тях ме накара да се питам защо. Защо това събитие е било нужно? Защо някой си е направил труда да го отразява? Защо Кирил Вълчев е присъствал на събитието? И защо БТА е преценила, че неговото присъствие трябва да бъде отразено? Преди да дам конкретни примери, нека още веднъж си припомним, че БТА е държавна информационна агенция, която служи на българския народ – тя не е лична PR агенция, чиято цел е да обслужва интересите на конкретна персона. Или поне така се води на хартия.

Ето само няколко примера:

Да обобщим. 

От първия си ден на поста директор на БТА (27.01.2021 г.) до обявяването, че ще се включи в президентската кампания (03.09.2026 г.), Вълчев е бил начело на Агенцията в продължение на 2045 дни. През този период тя го е включила в 4209 публикации, или средно в по 2,2 публикации на ден. От януари 2021 г. досега българският читател всеки ден е ставал и си е лягал с името Кирил Вълчев.

Когато започнах да работя по този текст, все още имах надежда, че зад думите на Вълчев ще прозират моралът и родолюбието на Алеко. Алеко за жалост не намерих, но пък героят му Бай Ганьо се виждаше навсякъде: 

Ии, ами аз що свят съм изръшнал! Ц... ц... ц...

В заключение ще споделя заглавието на БТА от 09.07.2023 г. – „Нос и залив на Антарктида носят имената на изследователката Иглика Трифонова и на генералния директор на БТА Кирил Вълчев“. За мен е уместно част от някое море да носи името на Вълчев. Защото когато облèче този човек в политическа власт, България удари ново дъно.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни