Светла Енчева разглежда случая с един нов филм със спорни качества, но с добра „реклама“ заради обвинения от режисьора му, че е бил цензуриран в Германия. Покрай това си припомняме (ако случайно сме забравили), че не всеки спор за цензура е спор за свободата на словото. Някои неща просто не са окей.
Имало едно време един Асен. Вървял, вървял през девет телевизии в десета и попаднал в bTV, където решил, че ще е „яли, пили и се веселили“, докато той каже и само с когото той прецени. Извинявайте, но няма нищо приказно в тази история. От Дарина Сарелска.
Историята на американското предаване „60 минути“ е разказ за механизмите, чрез които се опитомяват медиите. И тези механизми са удивително сходни, независимо от пазара или знамето пред сградата на телевизията. Един текст в стил „Думам ти, дъще, сещай се, журналистическа снахо“ от Дарина Сарелска.
Слаба политическа съпротива, негласно институционално съдействие, апатия. Ако се чудите какви са причините за случилото се пред Народния театър на 7 ноември, то това със сигурност са част от тях. Още – в коментара на Емилия Милчева, която беше от онези, които не успяха да влязат в театъра.
Богат на детайли и внушения разказ на Нева Мичева за най-новия музей в Барселона, който представя над 200 цензурирани и заклеймени творби. Трябва ли да действат забрани в изкуството и какво отношение имат те към реалния свят?